Второстепенни герои във „Въже от светлина“

Всички второстепенни герои във фентъзи-приказката „Въже от светлина“ са лунни обитатели. Повечето от тях, които са именувани, са създания, описани от децата, автори на книгата, като екзотични създания със странни форми и цветове. Една група, така наречените „преоплии“, не са описани поотделно, а като най-древните коренни жители на Луната.

Поли

Поли е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“.

Това е едно от създанията, които живеят на Луната и посрещат близнаците Иън и Аню, когато се изкачват дотам по въже от светлина.

Поли е описан като вечно подскачащ. Тялото му е розово и тантуресто. Докато се придвижва, подобно на дриблираща топка, Поли издава странен дрънчащ звук. Става неизменен спътник в игрите и буйствата на Иън.

Рамз

Рамз е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“.

Той е едно от съществата, които обитават Луната и стават спътници и приятели в игрите на Иън. Прилича на едър хипопотам, кожата му е двупластова, отдолу по-тъмносива, а отгоре - като накъсана на парчета и по-светлосива. Долната кожа е грапава и дебела. Той е по-бавен и тромав от останалите, обича да лентяйства и да се излежава. Първо в него се вселява Скритото зло и го подтиква да примами Аню на разходка в лабиринтообразния лунен подземен град, а след това - да я заключи зад прозрачна преграда, проходима само отвън навътре. По-късно Рамз се оказва също толкова добродушен и доверчив като останалите местни същества, обитаващи Луната.

Йо-йо

Йо-йо е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“. Той е полупрозрачно същество с виолетови мигли над големите тъмни очи, а кожата му е зелена.

Зуз

Зуз е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“. Меланхолично създание със „сериозни проблеми около безплътността си“, както са го описали децата-автори. В различни моменти различни части от него стават прозрачни или видими и това доста го смущава.

Тет

Тет е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“. Той е голямо същество, приличащо на космата топка. Цветът му е жълт. Крачетата му, в противоположност на едрото тяло, са малки и слаби.

Лум

Лум е името на второстепенен герой от фентъзи-приказката „Въже от светлина“ на клуб „Светлини сред сенките“. За него научаваме, че е един от учениците в училището за фенери. Лунните светлини са крилати и се възпитават от учители в това как да съчетават излъчването си, как да се подреждат по време на полет и да правят различни чудеса. Той участва в пренасянето на Аню върху хамак от светещи фенери и си признава, че всъщност въжето от светлина, което се е спуснало в началото на книгата до прозореца на близнаците, е негова ученическа пакост. За да я поправи, в края на приключението Лум отново прави такова въже и децата се връщат по него на Земята.

Преоплии

Преоплии се наричат най-древните оцелели коренни жители на Луната във фентъзи-приказката „Въже от светлина“. Те обитават Таен град, за който знае единствено летящият навсякъде Хладен вятър. Някога преоплиите живеели на големи площи под повърхността на Луната, но сега фактически обитавали само местата близо до изходите на грамадните си поселения. Причината - преди много години паднал метеорит точно в центъра на града и избил семействата и приятелите на повечето преоплии, а ужасът още не ги бил напуснал.

Преоплиите са много нежни и талантливи създания. Те са творци по рождение - целият подземен град е като музей и картинна галерия едновременно, отрупан с произведения на изкуството, които са създадени с чудодейните ръце на преоплиите. Дланите им могат да се превръщат в многоцветни палитри, а пръстите им са толкова изящни, че рисуват направо с тях.

Преоплиите не се размножават, те и не умират от естествена смърт, но е възможно да загинат по външни причини. Не спят, не се хранят. Имат гладка светла кожа без пори, която се различава по лицето и ръцете. Косите им са лъскави и черни.

Макар и деликатни създания, преоплиите не посрещат радушно Аню и дори се държат грубо с нея, така че се налага Хладен вятър, който я е отвел до града им, да я защити от тях. Благородството им проличава обаче, когато се налага да спасят Иън. Братът-близнак на Аню е обсебен от Скритото зло и играе с другите лунни създания на опасна игра, в която си позволява да замери и нарани една преоплия. Тя се изправя и не умира. По-късно, когато момченцето е улучено и пада, именно същата преоплия се втурва и го хваща, за да не падне и да не се пребие в пропасттта под мостчето, а след това спасява живота му, като го отвежда до вонящото блато и го потапя там, за да се излекува. Вместо да се сърди и да не иска да помогне на този, който я е ударил и обидил, преоплията му прощава и помага, а силата на прошката обезсилва Скритото зло и то не може вече да вреди и влиза в никого.