Въжейни лъчи
| Въжейни лъчи | |
|---|---|
| | |
| Значение: | Лъчи, предназначени да опашат земното кълбо |
| | |
| Автор: | Георги Илиев |
| Поява в: | „Теут се бунтува“ |
Описание[редактиране]
ВЪЖЕЙНИ ЛЪЧИ е термин, въведен от Георги Илиев в романа му „Теут се бунтува“ (1933 г.). Произходът е очевиден - тези лъчи трябва да могат като въжета да стегнат планетата, да я „завържат“ и задвижат.
Те са получени от особен вид токове, с които учените искат да опашат земното кълбо и да намагнетизират отново ядрото, за да се завърти Теут около оста си.
В научно-фантастичните романи на Георги Илиев токовете се използват за генериране на лъчи, с които се решават всички проблеми. Чудото на електричеството през 30-те години на ХХ век все още не е достигнало до всяко населено място, така че вероятно за много хора използването на ток е граничело с представата за магическо чудо.
Освен за въжейни лъчи, в „Теут се бунтува“ става въпрос и за „лъчи „Пину„, както и за други - „к7с„, но по какво се различават те не е изяснено. Разбира се само, че лъчите „Пину" притежават способността да обезболяват, както и да пренасят звук, изображение и дори да трансферират и внушават мисли от един човек към големи групи хора.
