Георги Марков

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Георги Марков
Georgi-markov.jpg
Професия: писател
Националност: българин

Биографични данни:
Роден на: 1 март 1929 г.
Роден в: София
Починал на: 11 септември 1978 г.
Починал в: Лондон, Великобритания
Починал от: убийство

Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.

Биография[редактиране]

Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.

Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.

Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)

Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.

Творчески път[редактиране]

Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.

Награди[редактиране]

  • 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
  • 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
  • 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Пиеси[редактиране]

  • 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
  • 1965 г. - „Последният патент“
  • 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1966 г. - „Кафе с претенция“
  • 1967 г. - „Калай“
  • 1969 г. - „Комунисти“
  • 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1974 г. - „Архангел Михаил“
  • ???? г. - „Аз бях той“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
  • 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
  • 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
  • 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
  • 1962 г. - „Мъже“
  • 1963 г. - „Мъже“
  • 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
  • 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
  • 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
  • 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
  • 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
  • 1990 г. - „Мъже“
  • 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
  • 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“