Евгений Харитонов

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Евгений Харитонов
Библиограф
E Haritonov 2001 -1.jpg
Евгений Харитонов - 2001 г.

Биографични данни:
Роден на: 1969 г.
Роден в: Русия

Евгений Викторович Харитонов е руски писател, критик, литературовед, литературен историк, библиограф и преводач.

Биография[редактиране]

Роден край Москва през 1969 г. Завършва филология в педагогическия институт в Калуга. Завършва магистратура в Московския педагогически институт. Работи като учител, журналист, редактор в издателство. През 19841994 г. издава критико-библиографичните фензини „В праха на звездите“ (1984 г.), „Комуникатор“ (19921993 г.), „ФЕН-раритет“ (19921993 г.), „Гръмотевица: Хайнлайн-панорама“ (1993 г.), „Фензинолог“ (19931994 г.), „Академия-Ф“ (от 1999 г.). От 1997 до 2000 г. е редактор в сп. „Библиография“. Понастоящем завежда отдела за библиография и критика на сп. „Если“. Един от инициаторите за учредяване на Руската Асоциация на Изследователите на Фантастиката (РАИФ). Живее в Москва.

Псевдоними: Евгений Хаг, Евг. Хаг, Даниил Арбатов, Даниил Измайловский, Аристарх Кузанский, Евгений Иринин, Юрий Коротков, Е. Викторов.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Дебютира в научната фантастика с разказа „Слънчеви хора“ (1984 г.). Публикувал е около 30 разказа и 2 поетични книги (1999 г., 2003 г.). От 1991 г. се отдава изцяло на литературната критика и библиография. Автор на редица разработки по история на научната фантастика и съвременния литературен процес в руската и източноевропейската фантастика, проявяването на фантастиката в другите видове изкуство (кино, музика), предговори и послеслови към много книги, очерци и библиографии за редица писатели-фантасти (Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов, Джон Р. Р. Толкин, Ж. Тудуз, Генри Лион Олди, Ник Перумов, Любов и Евгений Лукини, М. и С. Дяченко, В. Михайлов, С. Шарапов, Ф. Дмитриев-Мамонов, Д. Трускиновска, Борис Штерн, А. Саломатов, В. Левшин, Алексей Толстой, Александър Беляев, А. Громов, Ян Лари, О. Дивов, М. Первухин, Н. Муханов, М. Тирин, В. Авеняриус, А. Велтман, Борис Руденко, В. Звягинцев, Александър Богданов, И. Халимбаджа), както и популярни статии по история на рок-музиката.

Превел на руски език много разкази от български писатели-фантасти.

Награди[редактиране]

  • 1997 г. - „Интерпрескон“
  • 1997 г. - „Фанкон“ - за най-добър критик в областта на фантастиката
  • 1999 г. - мемориална награда „В. Бугров“ за принос към фантастиковедението
  • 1998 г. - награда за активно сътрудничество и принос от сп. „Если“
  • 2001 г. - награда за активно сътрудничество и принос от Московския форум за фантастика
  • 2002 г. - награда „Звезден Мост“
  • 2003 г. - награда „Булгакон“
  • 2004 г. - Награда „Гравитон“, „Бронзов Роскон“

Произведения[редактиране]

Харитонов за България[редактиране]

Статии за бълг. фантастика[редактиране]

Автор на историко-критически изследвания на българския фендъм и българската фантастична проза:

Други книги[редактиране]

  • 1992 г. - „Фантастиката на страниците на периодиката. Опит за библиография (1990-1991) “
  • 1993 г. - „Фен-преса за Средната земя. Анотиран указател на фензините на движението за ролеви игри и поклонниците на фентъзито“
  • 1993 г. - „Летописи на мечтите“ (библиографски справочник, написан в съавторство с А. Осипов)
  • 1994 г. - „Материали към библиографиите на руски фантасти“ (библиография, с Л. Михайлова)
  • 1994 г. - „Фантастиковедение в книжни измерения: Библиографски указател на критически, методически и библиографски работи по проблемите на НФ, издадени в Русия, 1917-1993 г.“
  • 1995 г. - „Женският цех на руската фантастика: писателки, критички, преводачки. Кратък биобиблиографичен справочник“
  • 1997 г. - „Бележки за НФ от Източна Европа“, в 2 ч.: „Живяхме по съседски...“ и „В търсене на герои“, публикувани в сп. „Если“.
  • 1999 г. - „Фантастическият самиздат 1967-99. Анотиран каталог“
  • 2001 г. - „Наука за фантастичното“ (биобиблиографичен справочник)
  • 2001 г. / 2002 г. - „Библиография на библиографиите на фантастиката. 1900-2000 г.“
  • 2002 г. - „Дисертации по история и теория на фантастичните жанрове в литературата и изкуството, 1954-1998 г.“
  • 2002 г. - „Фантастиковедение в книжно измерение: Книги и брошури за 1864-1999 г. на руски език и езиците на народите от бившия СССР“
  • 2003 г. - „На екрана - чудо“ (кино-справочник, с А. Щербак-Жуков)

Есета и очерци[редактиране]

  • 1992 г. - „Фалстарт. Историко-аналитичен обзор на руската фантастична периодика“
  • 1993 г. - „Пътят на славата на Робърт Хайнлайн“
  • 1993 г. - „Продължение на играта“
  • 1995 г. - „Без война те скучаят“
  • 1996 г. - „В световете от бездни с гладни очи“
  • 1997 г. - „Хора - такива същества..., или Анатомия на властта“
  • 1998 г. - „Ерогенните зони на фантастиката“
  • 1998 г. - „Бъдеще няма!“
  • 1998 г. - „Зад Великата стена. Фантастиката в китайската литература“
  • 1998 г. - „Страна с възходяща НФ. Фантастиката в японската литература от миналото и настоящето“
  • 1998 г. - „Завареници в литературоведението. Еволюция и проблеми в руската фантастика“
  • 1999 г. - „Мелодии от други светове (Фантастиката в музикалната култура) “
  • 2000 г. - „Бягане в кръг“
  • 2001 г. - „Руското поле на утопията“
  • 2001 г. / 2002 г. - „Век на неродените: Из историята на фантастичната журналистика в Русия в 2 ч. (1907-1990 и 1990-2001) “
  • 2001 г. / 2002 г. - Цикъл очерци за малко известни и куриозни факти от историята на фантастиката, издадени в периода 2001-2002 г., съдържащи: „Първото издателство“, „Първият бестселър“, „Първият андроид“, „По въпроса за терминологията“, „Спецслужбите и фантастиката“, „Три века преди Циолковски“, „Пълният Уелс!“, „За Русия - с любов“, „За зелените човечета и обитаемостта на Луната“ и др.