Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)
Клонингите си отиват | |
роман — научна фантастика, социална фантастика | |
автор: | Весела Люцканова |
Издание: | първо |
Издателски данни: | |
Издадено в: | България |
Език: | български |
Кога: | 2004 г. |
Издателство: | „Весела Люцканова“ |
Формат: | 84 х 108/32 |
Страници: | 288 |
ISBN: | 954-311-017-4 |
Екип: | |
Художник: | Валентин Киров |
Редактор: | Вихра Манова |
Печат: | „Инвестпрес“ АД |
Поредица: | |
Име: | „Колекция Автограф“ |
Книгата „Клонингите си отиват“ съдържа Клонингите си отиват третия научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества.
Съдържание[редактиране]
1 част: „Мария фон Еди-коя си“,
2 част: „Обиколките на Стивън“
3 част: „Доктор Калахан“.
Други[редактиране]
На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.
Текстът на ІV корица гласи:
С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.
ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.
Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?
Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.
А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!
Весела Люцканова (ръкописен подпис)