Преображения на фантастичното в българската проза (Издателство Марин Дринов, 1996)
| Преображения на фантастичното в българската проза | |
| Произведение: | монография |
|---|---|
| студии — научна фантастика | |
| автор: | Людмила Стоянова |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1996 г. |
| Издателство: | „Марин Дринов“ |
| Страници: | 162 |
| Екип: | |
| Художник: | Емил Станкулова |
| Редактор: | Емилиия Симеонова |
| Технически редактор: | Веска Андронова |
| Коректор: | Емилия Кръстева |
| | |
| Бележки: | подзаглавие (литературноисторическа студия) |
Студията „Преображения на фантастичното в българската проза“ е на литературоведа Людмила Стоянова.
Съдържание[редактиране]
- Увод
- Из историята на проблема
"Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."
"Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."
"Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."
- Фолклорна фантастика и белетристика
- Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му
- Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция
- Метаморфозите на фантаста Любен Дилов
- Антиутопиите на Емил Манов
- Романтичните метафори на Павел Вежинов
- Странният жанр и младите
В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.
