Учители ми бяха пеперудите (Издателство Пи Ар Ви – рефреш вижън, 2012)

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Учители ми бяха пеперудите
сборник — психологическа фантастика
автор: Стефан Кръстев
Учители пеперуди.jpg

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога:  2012 г.
Издателство: Пи Ар Ви – рефреш вижън
Формат: 13х20
Страници: 152
ISBN: 978-954-2920-07-6


Сборник разкази на писателя Стефан Кръстев.

32 РАЗКАЗА за любов, еротика, измама... С неочакван край, разбира се.

Съдържание[редактиране]

Сняг и бира 5

Тринадесет голи хубавици 12

Иконата 16

Моят любовник е времето 22

Острие в мрака 26

Естествен венец 32

Фалшификаторът 36

Такси към рая 42

Виртуална любов 45

Изключителна промоция 49

От високо 54

Смяна на концепцията 62

Страстни корени 68

Учители ми бяха пеперудите 72

Две грешни хубавици 76

Флирт в градски автобус 80

Наивна, дръзка и порочна 83

Един пиян чаровник 86

Един толкова тъмен парк 93

Венец от вълшебства 98

Високо 105

Мило създание 109

Божествената нощница 112

Магазин за всички и за никого 117

Малка мръсница 121

Разголеният прозорец 125

Сътворена от сърце 128

Професия - затворник 133

Виртуална нежност 136

Искаш ли я? 140

Храмът на насладата 145

Дърво на греха 149

Текст на корицата[редактиране]

...Аз мога да шептя нежно, да разлагам реда на думите и да превръщам в гама фразите тъй, че изречени с моята интонация, да означават всичко, а иначе да са напълно лишени от смисъл. Мога да лудувам и възбуждам с тях, да прелъстявам и да правя щастливи за кратко, а себе си за дълго. Мога да се отдавам и да пея. Мога да бъда божествена любовница. Не мога само едно, всъщност мога го, ала не бива.

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири... четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал природата. Горите и ромолящите потоци, пътеките сред трънките и скалите. Чувствам как диханията му – ръце, пълзят по мен, и шепотът му акомпанира като с щракане на пръсти. Устните му са всички форми, те се впиват в моите, любовно се впиват и самата аз се превръщам в природа. Имам пълното усещане на земята. Нося се с вятъра. После се пробуждам и в дрехите ми има задушени пеперуди. Части от мен. С всеки танц губя от себе си…