Павел Вежинов

От БГ-Фантастика
(пренасочване от Никола Делчев Гугов)
Направо към: навигация, търсене
Никола Делчев Гугов
Vejinov1.jpg

Биографични данни:
Роден на: 9 ноември 1914 г.
Роден в: София
Починал на: 20 декември 1983 г.

Писател:
Псевдоним(и): Павел Вежинов
Жанр(ове): научна фантастика

Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.

Биография[редактиране]

Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.

Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“. Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика. В разказите си Вежинов не си служи с обичайните научно-технически атрибути, а по-близо до прозата на необичайното, тайнственото.

Може би и по тези причини много читатели смятат „Бариерата“, „Белият гущер“, „Езерното момче“ за фантастика. Тези произведения трудно биха могли да бъдат определени и вкарани в един единствен жанр, тъй като в тях майсторски се преплитат реалното и фантазното.

Награди[редактиране]

  • 1950 г. - „Димитровска награда“
  • 1951 г. - „Димитровска награда“
  • 1964 г. - Орден „НРБ“, II степен
  • 1971 г. - „Димитровска награда“ (с колектив)
  • 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1974 г. - Орден „Георги Димитров“
  • 1976 г. - „Димитровска награда“

Приноси към фантастиката[редактиране]

Автор е на няколко фантастични разказа и на два повести - Белият гущер и Бариерата и романа „Гибелта на Аякс“. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.

Независимо от големите му заслуги към българската литература въобще, приносът на Вежинов към фантастиката е забележителен.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

Повести[редактиране]

Разкази[редактиране]

Статии[редактиране]

Екранизации:[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • „Звездите над нас“
  • „Нощем с белите коне“
  • „Произшествие на тихата улица“
  • „Прилепите летят нощем“
  • „Следите остават“
  • „Везни“
  • „Синият залез"
  • „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.

Повести[редактиране]

  • „Езерното момче“
  • „Втора рота“
  • „В полето“
  • „Златан“

Сборници[редактиране]

  • „Дни и вечери“
  • „Мека мебел“
  • „Момчето с цигулката“
  • „Улици без паваж“
  • „Дъх на бадеми“

Филмови сценарии[редактиране]

  • „Следите остават“
  • „Зарево над Драва“
  • „Тримата от запаса“
  • „Специалист по всичко“
  • „Среднощна среща“
  • „На всеки километър“

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]

Над всичко (издателство Ентусиаст, 2017)

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]
  • 1967 г. - [Избранные произведения в 2 томах] / Пер. под ред. Милена Маринова. – София: Издательство литературы на иностранных языках, 1967. – 424+452 с. (с.о.)

Том 1 – Избранные повести. – 424 с. Б. Райнов. Вступительная статья – с. Наша сила – с. Равнинный рейд – с. Вдали от берегов – с.

Том 2 – Избранные рассказы. – 452 с.Около 30 рассказов: Дни и вечера, Чудесная погода, Когда брезжит утро, Человек, который был похож на утреннюю звезду и др.

  • 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
  • 1985 г. - Избранное в двух томах / Худ. С. Гераскевич. – М.: Художественная литература, 1985. – 416+384 с. 75 000 экз. (п)

Том 1 – 416 с. - П. Топер. Вступительная статья – с.3-18, „Ночью на белых конях“: Роман / Пер. Л. Лихачевой – с.19-414

Том 2 – 384 с. - „Барьер“: Повесть / Пер. М. Тарасовой – с.4-85, „Измерения“: Повесть / Пер. Л. Лихачевой – с.86-14, „Весы“: Роман / Пер. В. Кулешовой – с.141-382

  • 1987 г. - „Синие бабочки: Фантастические новеллы“, пер. Р. Белло и И. Марченко; Худ. Иван Есенов Илиев. – София: Свят, 100 с. 40 к. 150 200 экз.)
  • 1990 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
  • 1990 г. - „Синие бабочки: Повести и рассказы“, Правда, 480 с. – (Мир приключений). 300 000 экз.
  • 2001 г. - „Когда ты в лодке...“, сп. „Если“
= В съвместни издания[редактиране]
  • 1968 г. - „Однажды осенью...“, сб. „Человек, который ищет“
  • 1968 г. - „История одного привидения“, рассказ, Раннее, раннее утро, Художественная литература
  • 1972 г. - „История одного привидения“, рассказ, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
  • 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
  • 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 15-55
  • 1972 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 55-71
  • 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, повесть, Пер. В. Боровишки, С. Плеханова // Третье тысячелетие. – М.: Молодая гвардия, с. 64-164
  • 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Из болгарской фантастики. – София: София-пресс, 1983 – с. 5-230
  • 1983 г. - „Из болгарской фантастики“ - („Гибель «Аякса»“ с. 5-230) - Библиотека „Болгария“ (66), выпуск 7, 8
  • 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Белая бездна. – София: СВЯТ, с. 30-43
  • 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // НЛО в зарубежной фантастике. – Л.: Художественная литература; Телекс, с. 20-34

На немски език[редактиране]

Павел Вежинов [Pawel Weshinow; псевдоним на Никола Гугов] „Die blauen Schmetterlinge“. (Сините пеперуди) Превод: Egon Hartmann

    • 1973: В антологията «Die Ypsilon-Spirale», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin
    • 1977: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin
    • 1977: В антологията «Das Raumschiff», съст.: [на самом деле Edwin Orthmann, но указан:] Georg Telemann. Herder Verlag, Freiburg / Basel / Wien
    • 1979: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 2]
    • 1980: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 3]
    • 1981: В антологията «Das Raumschiff», съст.: Edwin Orthmann. Verlag Neues Leben, Berlin [изд. 4]
    • 1981: В антологията «Der hohle Mann», съст.: Horst Pukallus. Wilhelm Heyne Verlag, München.

На румънски език[редактиране]

Външни връзки[редактиране]

Източници[редактиране]