Николай Хайтов
Николай Хайтов | |
писател | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 15 септември 1919 г. |
Роден в: | с. Яврово, Област Пловдив |
Починал на: | 30 юни 2002 г. |
Писател: | |
Творчески период: | 1954 г. - |
Николай Хайтов е писател-белетрист, драматург и публицист.
Съдържание
Биография[редактиране]
Роден е на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, област Пловдив. Завършва Лесотехническия факултет в София. От 1946 г. е лесничей в различни райони на Родопите, а от 1951 г. е инженер-лесовъд в Боровец. За неправомерно раздаване на дърва е осъден на 8 години затвор. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен.
Творчески път[редактиране]
Дебютира през 1954 г. с очерк в сп. „Септември“. След три години издава първите си очерци в сборника „Съперници“. По-късно е редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“. През 1966 г. е избран за секретар на СБП. Същата година става главен редактор на сп. „Родопи“, а следващата излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те са издадени 15 пъти у нас и 32 (!) в чужбина и са преведени на 22 езика (включително китайски). През 1993 г. става председател на СБП, като на този пост е до 1999 г. През 1997 г. е избран за академик към БАН.
Общият тираж на книгите му, издадени в България, надхвърля 4 милиона броя. Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.
По негови сценарии са създадени филмите „Козият рог“ (2 версии), „Мъжки времена“, „Краят на песента“, сериала „Капитан Петко Войвода“, „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица Семейство „Калинкови“, „Ламята“
Награди[редактиране]
- 1976 г. - Първа награда от международен конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия
- ???? г. - „Димитровска награда“ за проза
- ???? г. - награда „Иван Вазов“ за литература
- ???? г. - награда „Йордан Йовков“ за литература
- 2000 г. - орден „Стара планина“
Приноси към фантастиката[редактиране]
Приказната повест „Ламята“, която е екранизирана през 1974 г.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Фантастика[редактиране]
Самостоятелни издания[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Сборници с есета и разкази[редактиране]
- 1965 г. - „Шумки от габър“
- 1967 г. - „Диви разкази“
- 1979 г. - „Магьосникът от Брезе“
- 1979 г. - „Хвъркатото корито“
- 1979 г. - „Хвъркатото корито“, 2-ро издание
- 1984 г. - „Разкази и есета“
- 1984 г. - „Шумки от габър“, 7-мо издание
- 1985 г. - „Да възседнеш глиган“
- 1993 г. - „Диви разкази“, 11-то издание
'
Сборници с очерци[редактиране]
- 1957 г. - „Съперници“
- 1965 г. - „Родопски властелини“
- 1968 г. - „Хайдути“
- 1981 г. - „Капитан Петко Войвода“
- 1983 г. - „Родопски властелини“, 4-то издание
- 1985 г. - „Хайдути“, 6-то издание
- 1989 г. - „Капитан Петко Войвода“, 4-то издание
Публицистика (сборници)[редактиране]
- 1975 г. - „Бодливата роза“
- 1981 г. - „Вълшебното огледало“
- 1985 г. - „Последните мигове и гробът на Васил Левски“
- 1986 г. - „Бодливата роза“, 5-то издание
- 1987 г. - „Гробът на Левски“
- 1987 г. - „Дневник. Книга І“
- 1989 г. - „Вълшебното огледало“, 3-то издание
- 1990 г. - „Дневник. Книга ІІ“
Сборници за деца[редактиране]
Други (временен раздел)[редактиране]
- 1959 г. - „Искрици от огнището“
- 1960 г. - „Разбудена Родопа“
- 1960 г. - „Писма от пущинаците“
- 1962 г. - „Старите у дома“
- 1962 г. - „Жени хайдутки“
- 1964 г. - „Матей Миткалото“
- 1965 г. - „Румяна войвода“
- 1972 г. - „Родопските комити разказват“
- 1974 г. - „Капитан Петко Войвода“ (сценарий)
- 1989 г. - „Избрани произведения в 3 тома“
- 2002 г. - „Троянските коне в България“
- 2003 г. - „През сито и решето“ (автобиографична книга)
- 2007 г. - „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“
Външни връзки[редактиране]
- Николай Хайтов в Електронно издателство Liternet