Слънце недосегаемо
| Слънце недосегаемо | |
| Автор(и): | Николай Теллалов |
|---|---|
| Първо издание: | 2009 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
| Поредица: | |
| Цикъл: | „Да пробудиш драконче“ |
| Предходно: | „Пълноземие“ |
„Слънце недосегаемо“ е роман от Николай Теллалов.
Съдържание
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Попаднал на Кашеп, Радослав е избран (заради змейските си люспи) за змей-пазител от селище първобитни странни хора, наричащи себе си фамори. Там той научава от случайно минаващ Разказвач, че би могъл да се добере до Ишчел - света на змейовете - чрез „врати“, намиращи се в далечната Борея.
Тръгнал по посочения му път, Радослав се присъединява (както разбира после - като войник) към армия, потеглила в същата посока. Научава в нея доста за Кашеп и разбира, че тя се събира за война с неизвестни, но страховити противници, наречени атълани, които са завладели Борея. В армията има същества от най-различни разумни раси - подобни на фаморите грамори, върколаци-овцевъди, джуджета, горски самодиви, русалки, вампири, дори пристигнали от друг свят насекомоподобни белонци. Почти всяка раса има своите магьосници - лечители, заклинатели на бойни заклинания и др. Единствените хора на този свят, подобни на Радослав, са борейците. И имащите обща кръв с тях атълани.
В армията Радослав научава много за Кашеп и неговите народи. Опознава своя чифтак - боецът, с когото воюват заедно в бой. Една русалка му предлага близост, но той й отказва от вярност към Верена. Някои елементи от военното обучение го навеждат на мисълта, че атъланите са високотехнологична раса, разполагаща с огнестрелно и атомно оръжие.
Армията е превозена на кораби до Борея, намираща се по средата на океан, съответстващ на земния Атлантик. Първоначално не среща сериозен отпор. Една нощ пристигнал в частта вампир предава на Радослав, че го търси „една шарканка“. Наскоро след това частта му е нападната от летателни апарати на аталаните и почти изтребена. Подкрепа от змейовете идва точно навреме, за да спаси живота на Радослав. Един от змейовете му казва, че го е търсил, и го взема със себе си.
В друга сюжетна линия, на Земята, в софийска болница се ражда дете, кръстено Иван. Странно в някои отношения - не говори без нужда, изпитва жал към живите същества, защото ги усеща. Майка му, останала рано вдовица, е поуплашена от него, но и се радва на обичта му. Негова кръстница е медицинската сестра Гюргя, помагала при раждането му.
Детето често се мести заедно с майка си и сменя училища и приятели. Редовно си задава въпроса с какво е странно и защо е различно от другите. Един ден, при разговор със своята братовчедка Искра усеща, че има с нея нещо общо. Че двамата са роднини и по много по-различен начин - че всъщност са змейове, родени по някаква причина сред хора. Оказва се, че на самодива от Ишчел е било възложено да спаси животите на две неродени змейски деца, като бъде прехвърлена на Земята и потърси начин те да бъдат износени и родени от хора. Именно тя е Гюргя.
Взет войник, Иван един ден не издържа и решава да побегне, независимо къде. На граничната полоса с Гърция бива разстрелян и от двете страни. Оказва се обаче, че те са убили само човешкото му тяло, а змеят в него е непокътнат, и пристигнала облачна крепост на лами го спасява. На Ишчел той получава змейското си име - Крилан. Крилан е този, който спасява Радослав в битката с летящите вимана на атъланите.
Спасеният Радо бива изслушан на света на змейовете от Тинга - тяхното събрание. Поема пред него вината за отвличането на Верена, и като изкупление предлага да участва в битката на Кашеп срещу атъланите. Открил в оръжейните складове на змейовете одушевената някогашна сабя на прародителя си, колобъра Радан, Радослав скроява план за освобождаване на пленените от атъланите Владетелки на Борея. Част от плана е той да извърши диверсия, заедно с Крилан и със съперника на Радо за сърцето на Верена, Алванд.
След десант на Кашеп и преодолени на няколко места врагове, тримата подготвят вмъкване в огромния лабиринт от пещери под планините на централния остров на Борея. Преди това обаче над тях преминава колосален зертон на лами и те проникват в него. Убиват няколко хали, преди да забележат, че те вече са мъртваци - душите и умовете им са отнети от атъланите чрез технология, която ги превръща в послушни зомбита. При последваща атака от атълански зомбита и роботи те се принуждават да се изолират с Мъртъв щит - непробиваемо поле, което обаче дори самите те не могат да напуснат без външна помощ.
По време на разговор Крилан открива, че девойка от Земята го сънува, и това му дава възможност да отвори натам проход, който да ги изведе от Мъртвия щит. Преминаването обаче не е по силите на Радослав и той е оставен вътре.
На Земята двамата змейове пристигат в човешки облик. Иван открива родителите на някогашната си братовчедка Искра и се подслонява при тях заедно с приятеля си. Издирва Искра и открива, че тя си има партньор в живота, който го е усетил и е наел детективи да го следят. Иван прекарва известно време сам, разкъсван от терзания дали сестрата му по душа още го обича. Накрая е открит от Алванд, който буквално го спасява от самоубийство, и двамата преминават през проход към Ишчел.
Запечатаният сред вражеския зертон Радослав е освободен от атака на лами, подчинени на канарчупа Зора, майката на Верена. Вместо да отстъпи с нея, той е увлечен от желанието на сабята си да убива и загива. Възкресява го специалната дарба на Зора.
Последната битка с атъланите се провежда в алтернативна реалност, в която Слънчевата система не притежава планети, а само огромен орляк астероиди. Радослав и Верена се бият заедно. Крепостта на атъланите е унищожена.
Докато Радо празнува предстоящия си меден месец, Алванд се връща в Долната земя, за да усети полета на свободата пак.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Рецензия от Атанас П. Славов[редактиране]
Четвъртият роман от цикъла на Николай Теллалов, започнал с „Да пробудиш драконче“, е грандиозен не поради най-големия до този момент обем от над 1000 страници, защото размерът не е гаранция за качество. Не поради увлекателния си стил – други книги също са увлекателни. Когато ви каним в света на „Слънце недосегаемо“, имаме предвид паралелна реалност, населена с народите на съществата от българската митология: народи със свое общество, закони, развитие и бъдеще – първокласна научна фантастика с атмосферата на епично фентъзи. Грандиозността е в мащабите на това приключение, написано от българин за българи, и същевременно космично и разпростряно сред хилядолетия.
В него има светостроителство, но то не е нито самоцелно, нито по-важно от фабулата или посланията. Теллалов е написал истински роман – с много пластове и вълнуващи съдби на героите, реалистично изобразени битки и безмилостни нравствени избори. Мен лично, като читател, изгълтал хиляди модели на чуждопланетни социуми, ме респектира сериозният опит на младия писател да изгради достоверна структура на общество, съставено от змейове – разумни същества, всяко от които притежава сили и могъщество колкото тежко бронирана бойна единица, и същевременно има богата душевност. Като прибавим към това, че средната възраст на змейовете е над 2000 години, можем да си представим каква неимоверно трудна задача си е поставил Николай Теллалов. И се е справил!
Героите му – и змейовете, и хората, дори халите и вампирите, са релефно доказани същества, които говорят и действат според особеностите и ценностите си. И същевременно, змейовете, посетили нашата реалност, предлагат гледна точка, която критично оценява състоянието на обществото ни, без дидактиката на „осъдителството“. Теллалов е намерил тънката граница между отчуждението и топлотата, която прави книгата му истинско събитие.
След излизането на „Слънце недосегаемо“ българската фантастика може да смята, че има поне един цикъл романи, сравним с епосите, създадени в англо- и рускоезичния фантастичен свят.
