Съновидения

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Съновидения
Автор(и): Георги Райчев
Първо издание: 1921 г.
Жанр(ове): диаболизъм
Изкуство: литература
Вид: разказ

„Съновидения“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1921 г. в сп. „Златорог“, а година по-късно авторът го включва с още 6 свои произведения в книгата „Разкази“, представителна за българския диаболизъм.

Представяне[редактиране]

Разказът „Съновидения“ представя тематика, твърде слабо засягана дотогава в нашата литература - животът на границата между реално и нереално, между действителност и съновидение и възможността те да се проникват едни в други. Тук най-ясно личи интересът на автора към психиката на жената и за пореден път в книгата „Разкази“ се говори за нейния сексуален живот - тема-табу за родната ни литература и напълно неизследвана, още по-малко - явлението „съвременна градска жена“. В случая героинята представлява интерес и със посттравматичните си прояви - семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. Болестното и сексуалното се смесват в една уникална за Райчев и диаболизма ни комбинация.

Сюжет[редактиране]

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Разказът представя странния живот на младата Опи (галено от Калиопи) – едно момиче на границата със зрелостта, което е прибрано в дома на вуйчо си, адвоката Похромов. Семейството на Опи е било избито пред очите ѝ от бунтовници. От тогава тя непрекъснато или бълнува, или мечтае, или припада при силно вълнение и губи съзнание за цели часове.

В началото я виждаме да се качва в движение в един трамвай, където в тълпата до нея се долепя тялото на мъж и между тях започва сексуална игра на докосвания. Опи не го вижда, но вижда възмутените погледи на седящите наоколо и това още повече я възбужда. Накрая слиза силно смутена, мъжът изчезва и тя успява да зърне само сянката му, преди да се види с приятелката си – модната шивачка на шапки г-жа Магда.

Опи има годеник, Милко, който е юнкер. Действието е такъв низ от фрагменти, сънищни, реални и пробълнувани, че е трудно да се определи кога Опи го вижда преди и кога след смъртта му, макар фактически уведомлението за неговото самоубийство от любов да я постига в края на разказа.

Вуйчото – адвокатът Похромов, буди ужас в племенницата си. Тя признава на Магда, че ѝ задава неудобни въпроси, че непрекъснато я следи и е твърде строг с нея. В стаята ѝ е сложил картини, изобразяващи отчаяният Отело и същият, душащ Дездемона. Опи сънува ту непознати мъже да се домогват до тялото ѝ , ту годеника си Милко, ту преобразяването му в страшния ѝ вуйчо. И всички мъже искат едно и също от нея, а тя е уплашена и в същото време привлечена от тях.

Опи работи като секретарка в адвокатската кантора по цял ден. А виденията я връщат към семейната трагедия и си представя зовящите я и подмятащи войници, които пита отчаяно какво ще прави после, от тук нататък. Загатва се, че трагедията на младата жена и психическото ѝ състояние не се дължат само на гледката на избиването на семейството ѝ от бунтовниците.

Опи попада в средата на Магда, изкушена е да излиза с непознати господа, които ѝ правят комплименти и скоро се опитват директно да я съблазнят, но я спасява това, че при силно вълнение припада, а г-жа Магда се намесва тъкмо навреме. Приятелството ѝ не е от най-чистите, както намеква и любовникът ѝ Илинов. Скоро той се опитва да се срещне насаме с Опи, посещава я в дома ѝ , но Магда ги сварва, праща Опи да купи вино и вечеря, а когато последната се връща, сварва доста бурна интимна сцена и за пореден път губи съзнание.

Милко непрекъснато ѝ пише писма в розови пликове, но тя неясно защо не смее да го види, чувства се виновна, среща го случайно и избягва, а скоро след това той праща разочаровано писмо. В него я обвинява, че е развратна паднала жена – това го е информирал приятел, който бил близък до Илинов и той всичко му разказал. Преди да успее да го открие и му обясни, че е оклеветена, Опи научава, че Милко се е самоубил от отчаяние. В поредната си криза тя вижда насън баща си, но той се преобразява в Похромов, който я грабва и крещи, че ще му бъде жена. Опи се събужда и за свой ужас го вижда наистина до себе си в леглото, собственият ѝ вуйчо още я прегръща, опитва се да я задържи насила, но тя се изтръгва, скача през балкона от четвъртия етаж и се самоубива.

В епилог се съобщава, че са арестувани за финансови измами Илинов, Похромов и г-жа Магда и че върху тях лежи подозрение, че и тримата са замесени в смъртта на младото момиче.

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 


Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Издания в периодика[редактиране]

Самостоятелни издания[редактиране]