Преглед на кода на Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)

{{Инфокутия книга
| име                   = Смърт
| произведение          = 
| автор                 = [[Владимир Полянов]]
| корица                = 
| px                    = 
| корица-текст          = 
| издание-поредност     = 1
| държава               = 
| език                  = 
| ден                   = 
| месец                 = 
| година                = 1922
| издателство           = [[Издателство Аргус (1922 г.)|„Аргус“ (1922 г.)]]
| формат                = 
| брой-страници         = 
| тираж                 = 
| ISBN                  = 
| баркод                = 
| съставител            = 
| рецензент             = 
| предговор             = 
| послеслов             = 
| преводач              = 
| художник-корица       = 
| художник              = 
| редактор              = 
| художествен-редактор  = 
| технически-редактор   = 
| коректор              = 
| предпечат             = 
| печат                 = 
| поредица              = [[Поредица Галерия на фантастите|„Галерия на фантастите“]]
| поредица-номер        = 4
| предходна             = ''„Фантазии“'' - Eдгар Алан По
| следваща              = 
| бележки               = 
}}

'''''„Смърт“''''' е име на сборник диаболични разкази и повести от [[Владимир Полянов]], издаден през [[1922 г.]] в София от [[Издателство Аргус (1922 г.)|Издателство „Аргус“]], което е собственост на автора и на [[Светослав Минков]]. И двамата са сред основните представители на българския [[диаболизъм]], в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война ({{гг|1914|1918}}).

== Художествен анализ ==

В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:
* Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
* Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които  тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
* Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
* Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
* Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
* Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при [[Георги Райчев]], но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.

== Съдържание ==

# ''„[[Смърт]]“''
# ''„[[Един гост]]“''
# ''„[[Ерих Райтерер]]“''

[[Категория: Издания - буква С]]
[[Категория: Издания - Издателство Аргус (1922 г.)]]
[[Категория: Издания - 1922 г.]]
[[Категория: Издания - сборници]]
[[Категория: Издания - Владимир Полянов]]
[[Категория: Издания - диаболизъм]]