Смърт (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)
От БГ-Фантастика
| Смърт | |
| сборник — диаболизъм | |
| автор: | Владимир Полянов |
 | |
| Издание: | 1 |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 1922 г. |
| Издателство: | „Аргус“ (1922 г.) |
„Смърт“ е име на сборник диаболични разкази и повести, първата книга на Владимир Полянов, издаден през 1922 г. в София от [[Издателство Аргус (1922 г.).
В [[Издателство „Аргус“|издателство „Аргус (1922 г.).
В издателство „Аргус““, името на чийто собственик е неизвестно, дебютират и авторът, и Светослав Минков. И двамата са сред основните представители на българския диаболизъм, в творчеството им личи подчертано немско влияние. Оформянето на естетическите им възгледи става в началото на 20-те години по време на пребиваването и обучението им в Германия след Първата световна война (1914–1918 г.).
Художествен анализ[редактиране]
В „Смърт“ са отразени основните търсения на българските представители на направлението диаболизъм:
- Проблемът за двойничеството — не само раздвояване на личността, но и материализирането в две различни създания на човешко–животинско, съжителствали преди това в природата на една и съща личност.
- Герои, изправени пред неразрешими криминални загадки, които тъкмо да разплетат — отново ги оплитат в своята мрежа.
- Предмети, които обладават необяснима демонична сила над хората и са вход към други реалности.
- Смъртта, която дебне и търси непрекъснато въплъщение — интересното е, че при диаболиците по-често сякаш тя избира образа на мъж, а не на жена.
- Това е една напълно урбанистична проза, третираща съвсем новите в родната ни литература проблеми на съвременната личност, озовала се в мегаполис, среда на отчуждение, враждебност.
- Любимото дотогава за българските автори писане за морала и традициите в семейството при диаболиците е в остър конфликт и изместено от говорене за сексуалността. При Владимир Полянов това не е на преден план, както при Георги Райчев, но за героите образите на жени са или смътна заплаха, или мечтан и непостижим блян, водещ в едни случаи до смърт, в други — до лудост и косвено подтикващ към престъпление.
Съдържание[редактиране]
- „Смърт“
- „Един гост“
- „Ерих Райтерер“
