Текуща версия |
Вашият текст |
Ред 1: |
Ред 1: |
| {{Инфокутия произведение | | {{Инфокутия произведение |
− | | име = Неспокойно съзнание | + | | име = Неспокойно съзнание |
− | | име в оригинал = | + | | име в оригинал = |
− | | други-имена = | + | | други-имена = |
− | | език = | + | | език = |
− | | автор = Александър Геров | + | | автор = Александър Геров |
− | | издадена-година = 1966 | + | | издадена-година = 1966 |
− | | издадена-държава = | + | | издадена-държава = |
− | | жанр = научна фантастика | + | | жанр = научна фантастика |
− | | вид-изкуство = литература | + | | вид-изкуство = литература |
− | | вид = повест | + | | вид = повест |
− | | цикъл = | + | | цикъл = |
− | | предходно = | + | | предходно = |
− | | следващо = „[[4004 година]]“ | + | | следващо = „[[4004 година]]“ |
− | | бележки = | + | | бележки = |
| }} | | }} |
− | '''''„Неспокойно съзнание“''''' е повест от [[Александър Геров]].
| + | Повест от [[Александър Геров]]. |
| | | |
− | == Сюжет ==
| + | Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''. |
| | | |
− | {{spoilers}} | + | {{микромъниче}} |
− | Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК. В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
| |
− | | |
− | Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
| |
− | | |
− | Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
| |
− | | |
− | {{endspoilers}}
| |
− | == Публикации ==
| |
− | | |
− | * [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100
| |