Неспокойно съзнание
| Неспокойно съзнание | |
| Автор(и): | Александър Геров |
|---|---|
| Първо издание: | 1966 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | повест |
| Поредица: | |
| Следващо: | „4004 година“ |
„Неспокойно съзнание“ е повест от Александър Геров.
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК. В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта „4004 година“.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
- 1966 г. - „Фантастични новели“ - издателство „Народна младеж“ - София, Библиотека „Приключения и научна фантастика“, No. 100
