Редактиране на „Неспокойно съзнание“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
 
{{Инфокутия произведение
 
{{Инфокутия произведение
| име = Неспокойно съзнание
+
| име                   = Неспокойно съзнание
| име в оригинал =  
+
| име в оригинал       =  
| други-имена =  
+
| други-имена           =  
| език =  
+
| език                 =  
| автор = Александър Геров
+
| автор                 = Александър Геров
| издадена-година = 1966
+
| издадена-година       = 1966
| издадена-държава =  
+
| издадена-държава     =  
| жанр = научна фантастика
+
| жанр                 = научна фантастика
| вид-изкуство = литература
+
| вид-изкуство         = литература
| вид = повест
+
| вид                   = повест
| цикъл =  
+
| цикъл                 =  
| предходно =  
+
| предходно             =  
| следващо = „[[4004 година]]“
+
| следващо             = „[[4004 година]]“
| бележки =  
+
| бележки               =  
 
}}
 
}}
 
'''''„Неспокойно съзнание“''''' е повест от [[Александър Геров]].
 
'''''„Неспокойно съзнание“''''' е повест от [[Александър Геров]].
Ред 22: Ред 22:
 
Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК. В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
 
Изобразява кошмара на едно травматизирано от култа съзнание. Героят се казва Георги Георгиев и е ветеран от Съпротивата. Или АБПФК. В началото на книгата го срещаме на преклонна възраст, след като е загубил трите най-важни жени в живота си: майка си, жена си и дъщеря си и се съвзема от дълбока нервна криза и период на остра мания на преследване. Конкретният повод за кризата е и първият знак, че тази книга не е обикновена - само двадесетина страници след началото става дума за репресиите в края на четиридесетте. Няколко страници по-късно писателят Георгиев мистериозно си припомня стихотворение, което е написал някога за царското семейство. А когато се появява и виц за Белене, картината коренно се променя. Изведнъж патриотичното и съвсем конвенционално произведение се превръща в психоделична сага, в която се преплитат вината пред другарите, загинали в Дирекцията на полицията, и лабилната психика на твореца, който лесно се поддава на външно въздействие. Странно за роман, написан в средата на шестдесетте години.
  
Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
+
Поредица от ретроспекции проследява как Георгиев пада в бездната на собствените си изкривени представи за света. Някои сцени са толкова достоверни, че са трудни за дочитане: действието е просто, праволинейно и естествено, сякаш предсказуемостта им е търсена и превърната в част от творческия похват на автора. Накрая имаме пред себе си един грохнал и уплашен старец, останал сам в свят, който едва разбира. Единственото, което го крепи са спомените и точно тук се появява първият намек за идващата сингулярност: той решава, че в развитието си науката рано или късно ще достигне стадий, в който е възможно да се съживят всички хора, живели някога на земята. Георгиев се улавя за тая мисъл като удавник за сламка и трескаво започва да пише спомените си. За майка си, за жена си, за дъщеря си. Спомени за всеки техен жест, за всяка тяхна дума. Той запазва старите магнетофонни ленти с гласовете им, снимки, всичко, до което може да се добере. И едва успява да допише спомените си, преди да умре.
  
 
Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
 
Творбата е всъщност пролог към втората част - повестта ''„[[4004 година]]“''.
  
 
{{endspoilers}}
 
{{endspoilers}}
== Публикации ==
+
== Издания: ==
  
 
* [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100
 
* [[1966 г.]] - „[[Фантастични новели (Издателство Народна младеж, 1966)|Фантастични новели]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] - София, [[Поредица Библиотека Приключения и научна фантастика (издателство Народна младеж)|Библиотека „Приключения и научна фантастика“]], No. 100

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)