| Текуща версия |
Вашият текст |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | {{Инфокутия книга | + | {{Инфокутия статия |
| − | | име = Преображения на фантастичното в българската проза | + | | име = Преображения на фантастичното в българската проза |
| − | | произведение = монография
| + | | автор = Людмила Стоянова |
| − | | жанр = научна фантастика
| + | | година = 1996 |
| − | | съдържа = студии
| + | | обсъжда-теми = |
| − | | автор = Людмила Стоянова | + | | обсъжда-жанр = научна фантастика |
| − | | корица = | + | | обсъжда-изкуство = литература |
| − | | px =
| + | | обсъжда-произведение = |
| − | | корица-текст =
| + | | обсъжда-издание = |
| − | | издание-поредност =
| + | | цикъл = |
| − | | държава =
| + | | предходна = |
| − | | език =
| + | | следваща = |
| − | | ден =
| + | | бележки = |
| − | | месец =
| |
| − | | година = 1996
| |
| − | | издателство = „[[Издателство Марин Дринов|Марин Дринов]]“ | |
| − | | формат =
| |
| − | | брой-страници = 162 | |
| − | | тираж =
| |
| − | | ISBN = | |
| − | | баркод =
| |
| − | | съставител =
| |
| − | | рецензент =
| |
| − | | предговор =
| |
| − | | послеслов =
| |
| − | | преводач =
| |
| − | | художник-корица =
| |
| − | | художник = Емил Станкулова
| |
| − | | оформление =
| |
| − | | редактор = Емилиия Симеонова
| |
| − | | художествен-редактор = | |
| − | | технически-редактор = Веска Андронова | |
| − | | коректор = Емилия Кръстева | |
| − | | предпечат =
| |
| − | | печат =
| |
| − | | поредица =
| |
| − | | поредица-номер =
| |
| − | | предходна = | |
| − | | следваща = | |
| − | | бележки = подзаглавие (литературноисторическа студия) | |
| | }} | | }} |
| | | | |
| − | Студията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]].
| + | Монографията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]]. |
| | | | |
| − | == Съдържание ==
| |
| | | | |
| − | *Увод
| + | == Публикации: == |
| | | | |
| − | *Из историята на проблема
| |
| | | | |
| − | "Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."
| + | * [[1996 г.]] - ''„Преображенията на фантастичното в българската проза“'' - изд. Марин Дринов |
| − | | |
| − | "Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."
| |
| − | | |
| − | "Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."
| |
| − | | |
| − | *Фолклорна фантастика и белетристика
| |
| − | | |
| − | *Българският диаболизъм – щрихи към поетиката му
| |
| − | | |
| − | *Фантастичната гротеска в българската белетристична традиция
| |
| − | | |
| − | *Метаморфозите на фантаста Любен Дилов
| |
| − | | |
| − | *Антиутопиите на Емил Манов
| |
| − | | |
| − | *Романтичните метафори на Павел Вежинов
| |
| − | | |
| − | *Странният жанр и младите
| |
| − | | |
| − | В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
| |
| − | | |
| − | За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.
| |
