Редактиране на „Преображения на фантастичното в българската проза (Издателство Марин Дринов, 1996)“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 14: Ред 14:
 
| месец                =  
 
| месец                =  
 
| година                = 1996
 
| година                = 1996
| издателство          = „[[Издателство Марин Дринов|Марин Дринов]]“
+
| издателство          = „Марин Дринов“
 
| формат                =  
 
| формат                =  
 
| брой-страници        = 162
 
| брой-страници        = 162
Ред 26: Ред 26:
 
| преводач              =  
 
| преводач              =  
 
| художник-корица      =  
 
| художник-корица      =  
| художник              = Емил Станкулова
+
| художник              =  
 
| оформление            =  
 
| оформление            =  
| редактор              = Емилиия Симеонова
+
| редактор              =  
 
| художествен-редактор  =  
 
| художествен-редактор  =  
| технически-редактор  = Веска Андронова
+
| технически-редактор  =  
| коректор              = Емилия Кръстева
+
| коректор              =  
 
| предпечат            =  
 
| предпечат            =  
 
| печат                =  
 
| печат                =  
Ред 43: Ред 43:
 
Студията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]].
 
Студията '''„Преображения на фантастичното в българската проза“''' е на литературоведа [[Людмила Стоянова]].
  
== Съдържание ==
 
  
*Увод
 
  
*Из историята на проблема
+
== Съдържание: ==
  
"Първата Българска фантастика е диаболистична и това не е случайно - кошмарите на войната изострят погледа на българския художник за грозното, престъпното и страшното, за неподозираните сенчести страни у човека. Оттук донякъде и тогавашната концепция за фантастичното като дяволското вътре в нас, в мрачните на душата, където се таят злоба, завист, ниски страсти и жестокост."
 
  
"Без да са безупречни в художествено отношение, романите на Г. Илиев са начало на голям скок, на голяма и обещаваха обнова в жанровия диапазон на българската проза. Авторът показва изненздваща интуиция за основните физиономични белези на научната фантастика - дързък полет на техническото въображение, драматична сюжетност, ярко изразен приключенски нерв."
+
*Увод
  
"Мотивът 'гениално изобретение' е в основата и на първата българска научнофантастична драма 'Откривател', чийто автор е Кирил Христов.... Как е стигнал до тези относително толерантни към научното дирене на епохата рационални мотивировки на фантазиите си хрумвания Георги Илиев - единственият с инженерно образование сред нашите фантасти, не е трудно да се доверим. Познавачът на чешката култура Кирил Христов ги открива по съвършено различен път - чрез посредничеството на Чапековите научнофантастични романи... Пиесата на И. Христов излиза в три поредни книжки на сп. 'Българска мисъл' през 1933 Г. Героят и е български учен, който смята, че е обществено онеправдан - талантът му не е получил нужното признание."
+
*Из историята на проблема
  
 
*Фолклорна фантастика и белетристика
 
*Фолклорна фантастика и белетристика
Ред 68: Ред 65:
  
 
*Странният жанр и младите
 
*Странният жанр и младите
 
В тази глава са включени: Агоп Мелконян, Тошо Лижев, Величка Настрадинова, Любомир Николов, Наталия Андреева, Никола Кесаровски, Велко Милоев
 
 
За новелата "Бедни мой Бернардие": ... Чудакът Бернардие напразно се опитва да развълнува съвременниците си с тъжната история на датския принц - XXII век не разбира алогизма на чувствата, предизвикателствата на страстите поетичните вдъхновения на мечтите - чужда му е безмилостната справедливост на сцената. Обърнал гръб на "примитивния театър", той превъзнася кибернетичните изкуства: половинката, холоскопията, маркираната и обемната музика, където редуцирането на чувствата е наложено от "хуманни" съображения. то гарантира душевното равновесие, не застрашава нервите.
 

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)