Редактиране на „Светослав Минков“

{{Инфокутия личност
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
 | име = Светослав Минков
 | име-оригинал = 
 | име-категории = Минков, Светослав Константинов
 | ник = 
 | описание = писател, издател, преводач
 | портрет = Minkov.jpg
 | px = 
 | портрет-текст = 
 | още-следпортрет = 
 | пол = м
 | професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
 | националност = 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
 | адрес = 
 | е-майл = 
 | уебсайт = 
}}
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 | роден-ден = 4
 | роден-месец = февруари
 | роден-година = 1902
 | роден-град = Радомир
 | роден-регион = 
 | роден-държава = 
 | починал-ден = 22
 | починал-месец = ноември
 | починал-година = 1966
 | починал-град = София
 | починал-регион = 
 | починал-държава = 
 | починал-от = 
}}
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 | творил-начало = 1922
 | творил-край = 1966
 | псевдоним = 
 | жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
 | теми = 
 | основна-творба = 
 | други-професии = 
}}{{Инфокутия вложка преводач
 | от-езици = немски, руски  
 | на-езици = български
 | автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
}}
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 | бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
}}
}}
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].

== Биография ==

Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).

В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

== Приноси към фантастиката ==

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.

Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

== Стил и особености ==

В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

== Произведения ==

[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]

== Публикации ==

[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]

== Преводи ==

=== От немски език ===

==== Фантастика ====

{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}

== За Светослав Минков ==

* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
* [[2002 г.]] - „[[Александър Карапанчев]]“ - „[[През очите на фантаскопа]]“ (мемоар) - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн]) 
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков  [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (статия) - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) – Янчо Чолаков

== Външни връзки ==

* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45743&rb_v=viewtopic#p45743 Пантомима] – разказ от Светослав Минков.
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45959&rb_v=viewtopic#p45959 Върколак] – разказ от Светослав Минков.
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).


== Източници ==

* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)