Светослав Минков

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
Светослав Минков
писател, издател, преводач
Minkov.jpg
Професия: журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител

Биографични данни:
Роден на: 12 февруари 1902 г.
Роден в: Радомир
Починал на: 22 ноември 1966 г.
Починал в: София

Писател:
Творчески период: 1922 г. - 1966 г.
Жанр(ове): диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки

Преводач:
От езици: немски, руски
На езици: български
Автори: Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен

Бeлежки:
с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „ФЕП

Светослав Константинов Минков e автор на произведения в жанровете диаболизъм, научна фантастика и сатирична фантастика, журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.

Заедно с Владимир Полянов основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - издателство „Аргус“.

Биография[редактиране]

Роден е на 12 февруари 1902 г. в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.

Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещенник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.

Светослав Минков получава първото си образование в родния си град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през 1921 г., с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключеният договор, след края на Европейската война той се завръща в София.

След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.

След атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.

Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От 1926 до 1934 г. работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври 1936 г. посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ (1936 г.) и „Другата Америка“ (1938 г.).

В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между 1927 и 1939 г. През 1941 г. Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.

От юни 1942 до ноември 1943 г. работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.

Девети септември 1944 г. заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември същата година работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините 1945-1946 е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от 1954 г. е главен редактор на издателство „Български писател“, където се и пенсионира.

Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.

Умира на 22 ноември 1966 г. в София.

След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с Владимир Полянов) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“.

Неговият сборник с разкази Синята хризантема, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България.

Книгата му „Алхимия на любовта“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.

Стил и особености[редактиране]

В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му Дамата с рентгеновите очи Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.

Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.

Произведения[редактиране]

Списък на произведения от Светослав Минков.

Публикации[редактиране]

Списък на издания на произведения от Светослав Минков.

Преводи[редактиране]

От немски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Външни връзки[редактиране]

За Светослав Минков[редактиране]

Източници[редактиране]

* Статията в Уикипедия се основава на материал от Словото, използван с Borislav/Разрешение_Словото разрешение.
  • Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
  • Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)