Редактиране на „Светослав Минков“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокутия личност
+
{{Инфокутия писател
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични
+
| име             = Светослав Минков
| име = Светослав Минков
+
| име-оригинал   =
| име-оригинал =  
+
| име-категории   = Минков, Светослав Константинов
| име-категории = Минков, Светослав Константинов
+
| портрет        = minkov.jpg
| ник =  
+
| px              = 200
| описание = писател, издател, преводач
+
| портрет-текст  =
| портрет = Minkov.jpg
+
| наставка        =
  | px =  
+
| роден-ден      = 12
  | портрет-текст =  
+
| роден-месец    = февруари
| още-следпортрет =  
+
| роден-година    = 1902
| пол = м
+
| роден-град      = Радомир
  | професия = журналист, преводач, коректор, редактор, библиотекар, книговодител
+
| роден-регион    =
| националност =  
+
| роден-държава  =
 +
| починал-ден    = 22
 +
| починал-месец  = ноември
 +
| починал-година = 1966
 +
| починал-град    = София
 +
| починал-регион =
 +
| починал-държава =
 +
| починал-от      = рак
 +
| националност    =
 +
| творил-начало  =  
 +
| творил-край    =  
 +
| псевдоним      =
 +
| жанр            = [[диаболична фантастика]],<br/>[[научна фантастика]],<br/>белетристика,<br/>пътеписи
 +
| теми            =  
 +
| основна-творба =
 +
| други-професии  = журналист,<br/>преводач,<br/>коректор,<br/>редактор,<br/>библиотекар,<br/>книговодител
 +
| уебсайт        =
 +
| бележки        =  
 
}}
 
}}
| координати = {{Инфокутия вложка личност-координати
+
'''Светослав Константинов Минков''' e писател на [[диаболична фантастика|диаболична]] и [[научна фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
| адрес =
 
| е-майл =
 
| уебсайт =
 
}}
 
| био = {{Инфокутия вложка личност-био
 
| роден-ден = 4
 
| роден-месец = февруари
 
| роден-година = 1902
 
| роден-град = Радомир
 
| роден-регион =
 
| роден-държава =
 
| починал-ден = 22
 
| починал-месец = ноември
 
| починал-година = 1966
 
| починал-град = София
 
| починал-регион =
 
| починал-държава =
 
| починал-от =
 
}}
 
| дейности = {{Инфокутия вложка писател
 
| творил-начало = 1922
 
| творил-край = 1966
 
| псевдоним =
 
| жанр = диаболична фантастика, сатирична фантастика, научна фантастика, приказки
 
| теми =
 
| основна-творба =
 
| други-професии =
 
}}{{Инфокутия вложка преводач
 
| от-езици = немски, руски 
 
| на-езици = български
 
| автори = Едгар По, Густав Майринк, Ханс Кристиан Андерсен
 
}}
 
| бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки
 
| бележки = с името на Светослав Минков са кръстени регионалната библиотека в Перник, улица във Варна, конкурсът за фантастични разкази на списание „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“
 
}}
 
}}
 
'''Светослав Константинов Минков''' e автор на произведения в жанровете [[диаболизъм]], [[научна фантастика]] и [[сатирична фантастика]], журналист с дългогодишна практика, коректор, редактор, библиотекар и книговодител.
 
  
Заедно с [[Владимир Полянов]] основава първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].
+
Основател е на първото в света издателство, специализирано за фантастика - [[Издателство Аргус (1922 г.)|издателство „Аргус“]].
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Роден е на [[4 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
+
Роден е на [[12 февруари]] [[1902 г.]] в гр. Радомир. Син е на Константин Минков - потомък на български революционери. Има двама братя и една сестра. Най-големият му брат Асен загива в Междусъюзническата война.
  
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време. Свободно чете и превежда „интересни“ материали от руското списание „Нива“. Нейната дипломна работа по литература е оценена като „образцова“ от инспектора по образованието и е била отнесена за „показ“ в тогавашното Министерство на просвещението. На децата си постоянно внушава самостоятелност, безкористие и достойнство. Настойчиво следи развитието на всяко едно от тях, като постепенно ги въвежда в големия свят на литературата.
+
Отначало започва да учи във военно училище във Вайскирхен, Австрия. Прекъсва обаче обучението си там и се завръща в България. След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
  
Светослав Минков получава първото си образование в родния град, а Втора мъжка гимназия завършва в София през [[1921 г.]], с известно прекъсване, когато е изпратен във Вайскирхен (Австро-Унгария), за да учи във военно училище. Но по силата на сключения договор, след края на Европейската война той се завръща в София.
+
След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП, и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
  
След година отива да учи финансово дело в Мюнхен. Там се запознава с бъдещата си съпруга Мария Томова - студентка по славянска филология.
+
В Радомир и след връщането си оттам Светослав Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] сам се явява на процеса срещу Никола Вапцаров, за да го защити.
  
След атентата в черквата „Света Неделя“ на [[16 април]] [[1925 г.]] той и цялото му семейство са арестувани. (Брат му Иван е бил член на военната организация на БКП и участник в подготовката за атентата; загива няколко дни по-късно в схватка с полицията.) Две седмици биват разпитвани в Дирекция на полицията. След освобождаването им са интернирани в Радомир.
+
През [[1942 г.|1942]]-[[1943 г.]] работи в българската легация в Токио.
  
Своя трудов стаж Светослав Минков започва като служител в Народната библиотека в София. От [[1926 г.|1926]] до [[1934 г.]] работи като книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар с няколко кратки прекъсвания в Българската централна кооперативна банка и в Българската земеделска кооперативна банка. От август до октомври [[1936 г.]] посещава Бразилия и Аржентина като делегат на Международния конгрес на ПЕН-клубовете. Плод на това негово пътуване са книгите „Мадрид гори“ ([[1936 г.]]) и „Другата Америка“ ([[1938 г.]]).
+
След [[1944 г.]] Светослав Минков е критикуван като „буржоазен писател“, и работата му в Токио е използвана като повод за натякване. Донякъде го спасяват подкрепата му за Вапцаров и почитта към загиналия му брат. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца.
 
 
В Радомир и след връщането си оттам Минков продължава да пише. Изявява се и като преводач - превежда „Голем“ на Густав Майринк, Андерсеновите приказки и приказките на Шехерезада в периода между [[1927 г.|1927]] и [[1939 г.]] През [[1941 г.]] Светослав Минков се явява като свидетел по първото дело срещу Никола Вапцаров, за да го защити, което решава до голяма степен делото в полза на поета.
 
 
 
От юни [[1942 г.|1942]] до ноември [[1943 г.]] работи в българската легация в Токио и напуска „по собствено желание“.
 
 
 
Девети септември [[1944 г.]] заварва писателя „безработен“. Авторът продължава да пише, основно фейлетони и приказки за деца. Постъпва веднага в редовете на БРП (к). През октомври и ноември [[1944 г.|същата година]] работи като коректор в редакцията на „Работническо дело“, където е привлечен от главния редактор Крум Кюлявков, а през годините [[1945 г.|1945]]-[[1946 г.|1946]] е културен редактор на в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в управление „Българска кинематография“ (където редактира стилово текстовете на филмите), в редакцията на сп. „Български воин“, а от [[1954 г.]] е главен редактор на издателство „[[Издателство Български писател|Български писател]]“, където се и пенсионира.
 
  
 
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
 
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Ред 79: Ред 53:
 
Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.
 
Умира на [[22 ноември]] [[1966 г.]] в София.
  
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови непубликувани дотогава произведения да са изгубени.
+
След смъртта му сътрудници на Държавна сигурност конфискуват всичко ценно в дома му, включително литературния му архив. Възможно е негови произведения да са изгубени.
  
 
== Приноси към фантастиката ==
 
== Приноси към фантастиката ==
  
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е (заедно с [[Владимир Полянов]]) на първото специализирано за фантастика издателство в света - „[[Издателство Аргус (1922 г.)|Аргус]]“.
+
Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Неговият сборник с разкази ''„[[Издателство Аргус (1922 г.)/Синята хризантема (1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], бива смятан за първата фантастична книга в България.
 
 
Неговият сборник с разкази ''„[[Синята хризантема (Издателство Аргус (1922 г.), 1922)|Синята хризантема]]“'', издаден през [[1922 г.]], e смятан за първата фантастична книга в България.
 
 
 
Книгата му „[[Алхимия на любовта (Издателство Народна младеж, 1972)|Алхимия на любовта]]“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп.
 
  
 
== Стил и особености ==
 
== Стил и особености ==
  
В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.
+
В диаболичната, и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Типичен пример е героинята от разказа му ''„[[Дамата с рентгеновите очи]]“'' Мими Тромпеева, която след като се сдобива с рентгенов поглед, забелязва, че „някои хора, предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си“.  
  
Другаде, най-вече в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
+
Другаде, особено в приказките си за деца, Светослав Минков се показва като самотен и тъжен, но мъдър и човечен автор.
  
 
== Произведения ==
 
== Произведения ==
Ред 99: Ред 69:
 
[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]
 
[[Светослав Минков/Произведения|Списък на произведения от Светослав Минков.]]
  
== Публикации ==
+
== Издания ==
  
 
[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]
 
[[Светослав Минков/Издания|Списък на издания на произведения от Светослав Минков.]]
 
== Преводи ==
 
 
=== От немски език ===
 
 
==== Фантастика ====
 
 
{{Превод|Майринк, Г.|„Голем“|роман|1926|[[Издателство Т. Ф. Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]]|[[печатница Родопи]], 326 стр, с илюстрации, 1 портрет, 65 лв.}}
 
{{Превод|Майринк, Г.|„Белият доминиканец. Из дневника на едно невидимо същество“|роман|1931|[[Издателство Ив. Игнатов и синове|издателство „Ив. Игнатов и синове“]]|[[Поредица Библиотека Любими романи|библиотека „Любими романи“]] №24, 135 стр., тираж 3000, 45 лв.}}
 
 
== За Светослав Минков ==
 
* [[1961 г.]] - „[[Светослав Минков. Литературно-критически очерк]]“ - книга от [[Милена Цанева]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[1972 г.]] - „[[Насаме със Светослав Минков (Издателство Български писател, 1972)|Насаме със Светослав Минков]]“ - книга от [[Симеон Султанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[1990 г.]] - „[[Разказвачът на модерните времена“]] - книга от [[Валери Стефанов]] - [[издателство Български писател|издателство „Български писател”]]
 
* [[2002 г.]] - „[[През очите на фантаскопа]]“ - мемоар от [[Александър Карапанчев]] - [[списание Тера фантастика|списание „Тера фантастика“]], [[списание Тера фантастика/2002/2 бр.|2 бр.]] ([https://trubadurs.com/2016/11/22/memoir-za-svetoslav-minkov-20161122/ текстът онлайн])
 
* [[2009 г.]] - „[[Светослав Минков като фантаст]]“ - статия от [[Огнян Сапарев]]
 
* [[2011 г.]] - „[[Светослав Минков: строго поверително (Издателство Изток-Запад, 2011)|Светослав Минков: строго поверително]]“ - книга от [[Румяна Пенчева]] - [[Издателство Изток-Запад|издателство „Изток-Запад“]]
 
* [[2012 г.]] - „[[На хоризонта - един уникален труд]]“ (неиздадена книга за ранния Светослав Минков  [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=41872&rb_v=viewtopic#p41872 - за проекта онлайн])
 
* [[2015 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ - глави от непубликувана фантастологична студия на [[Янчо Чолаков]] върху Светослав Минков
 
* [[2016 г.]] - „[[Деформации на личността в трансформираната реалност]]“ (2) - Янчо Чолаков
 
  
 
== Външни връзки ==
 
== Външни връзки ==
  
* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com].
+
* [http://www.litclub.com/library/fant/minkov/index.htm Светослав Минков в Litclub.com]
* [[2005 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=42916&rb_v=viewtopic#p42916 Желязната тарантула] – разказ от Александър Карапанчев (с главен герой Светослав Минков).
+
* [[2012 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40862&rb_v=viewtopic#p40862 Стъклената гора] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45743&rb_v=viewtopic#p45743 Пантомима] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2015 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=45959&rb_v=viewtopic#p45959 Върколак] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2016 г.]] – [https://trubadurs.com/2016/11/24/svetoslav-minkov-osem-sekundi-razkaz-20161124/ Осем секунди] – разказ от Светослав Минков.
 
* [[2018 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=46732&rb_v=viewtopic#p46732 1902] – разказ от [[Боряна Владимирова]] (с главен герой Светослав Минков).
 
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47348&rb_v=viewtopic#p47348 Невероятен разказ] – Светослав Минков (първа е-публикация).
 
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47840&rb_v=viewtopic#p47840 Черният син] – разказ от Светослав Минков (първа публикация).
 
 
 
 
 
 
== Източници ==
 
== Източници ==
  
 
* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
 
* {{От Уикипедия|Светослав Минков|687922}}
: * ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител: Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
+
:* ''Статията в Уикипедия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=5 Словото], използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Borislav/Разрешение_Словото разрешение].''
 
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
 
* Статии във в. „Новинар“ и „Литературен форум“
 
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)
 
* Светослав Минков - био-библиографски указател (съставител Иван Александров)
 +
 +
[[Категория: Личности по имена - М|Светослав Минков]]
 +
[[Категория: Писатели на научна фантастика|Минков, Светослав]]
 +
[[Категория: Писатели на диаболична фантастика|Минков, Светослав]]

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)