Редактиране на „Ян Бибиян“

Направо към: навигация, търсене

Внимание: Не сте влезли в системата. Ако направите редакция IP-адресът Ви ще бъде публично видим. Ако влезете или си създадете акаунт, редакциите Ви ще бъдат свързани с потребителското Ви име, заедно с други преимущества.

Редакцията може да бъде върната. Прегледайте долното сравнение и се уверете, че наистина искате да го направите. След това съхранете страницата, за да извършите връщането.
Текуща версия Вашият текст
Ред 1: Ред 1:
{{Инфокутия произведение
+
Първият български фантастичен роман за деца. Носи името на главния си герой Ян Бибиян.
| име = Ян Бибиян
 
| име в оригинал =
 
| други-имена =
 
| език =
 
| автор = [[Елин Пелин]]
 
| издадена-година = 1933
 
| издадена-държава =
 
| жанр = фентъзи, научна фантастика
 
| вид-изкуство = литература
 
| вид = роман
 
| цикъл =
 
| предходно =
 
| следващо =
 
| бележки =
 
}}
 
'''''„Ян Бибиян“''''' е първият български фантастичен роман за деца. Написан е от [[Елин Пелин]]. Носи името на главния си герой - [[Ян Бибиян (герой)|Ян Бибиян]].
 
  
== Обща информация ==
+
Автор: известният български писател [[Елин Пелин]] (псевдоним на Димитър Иванов; род. 18 юли 1877 г. – поч. 3 декември 1949 г.).
  
Романът се състои се от две части:
+
Романът се състои се от две части: “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” и “Ян Бибиян на Луната”. Публикуван е под формата на подлистници към вестника за деца и юноши “Пътека”. “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” излиза в бр. 2 – 24 между януари и юни 1933 г., а “Ян Бибиян на Луната” – в бр. 3 – 36 от септ. 1933 г. до юни 1934 г. Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания. Първото самостоятелно издание е направено през 1933 г. – “Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе” (София, издателство “Хемус”, 168 стр., илюстрации: Минчо Никифоров). Следват преработените издания на “Ян Бибиян” от 1941 и 1946 г., а през 1948 г. издателство “Народна младеж” прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник – Минчо Никифоров.
  
* ''„[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“
+
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: “ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян”.
* ''„[[Ян Бибиян на Луната]]“''
 
  
Първата част жанрово е междинна между приказка за деца и фентъзи. Втората е класическа научна фантастика (като изключим епизодичната поява на дяволчето [[Фют]] - основен герой от първата част).
+
Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през 1927 и 1929 година съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през 1923 и 1927 г. са преведени на български език “Първите хора на Луната” на Хърбърт Уелс и “Аелита” на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е “обзет от радиомания”. През 1930 – 1932 г. писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии. Що се отнася до промените в книгата за Ян Бибиян, един от главните герои в нея, магьосникът Мирилайлай, в първите издания на книгата в периодиката се е казвал Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното откритие на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като “Бе-Це-Же”. Тя е открита от френските учени Калмет и Гарен в института “Пастьор” и приложена за пръв път върху хора през 1921 г.
  
== История на написването ==
+
[[Категория: Романи - научна фантастика]]
 
+
[[Категория: Романи по име - Я]]
Името на главния герой и романа хрумнали на Елин Пелин от детските думички на малкия му син Боян. Съпругата на писателя Стефана е свидетелствала, че авторът много харесал фразата, която 2-3-годишното му момченце си повтаряло непрекъснато. То обичало да си играе, като взимало вестник или някаква книга, отваряло ги и тъй като не можело да чете, се преструвало и си говорело само: „ян бибиян... ян бибиян... ян бибиян“.
 
 
 
Романът е писан от Елин Пелин по време, когато в българската преса непрекъснато се публикували информации за нови открития, през [[1927 г.|1927]] и [[1929 г.]] съветските летци прелитат разстоянието от Москва до Токио и Ню Йорк, през [[1923 г.|1923]] и [[1927 г.]] са преведени на български език „Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс и „Аелита“ на Алексей Толстой. Съпругата и дъщерята на Елин Пелин разказват, че интересът му към техниката бил толкова голям, че сам в интервюта се самоиронизирал и казвал, че е „обзет от радиомания“. През {{гг|1930|1932}} писателят дори сам си сглобил от части радиоприемник и редовно слушал уловените емисии.
 
 
 
(Един от главните герои в „Ян Бибиян“, магьосникът [[Мирилайлай]], се е казвал отначало Бе-Це-Де, което вероятно е свързано с епохалното създаване на ваксината против туберкулоза, носеща и до днес името БЦЖ, което се произнася като „Бе-Це-Же“. Тя е създадена от френските учени Калмет и Гарен в института „Пастьор“ и приложена за пръв път върху хора през 1921 г., десетина години преди писането на романа.)
 
 
 
== Подробности около издаването ==
 
 
 
Публикуван е под формата на подлистници към [[Вестник за деца и юноши Пътека|вестника за деца и юноши „Пътека“]]. „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ излиза в бр. 2 – 24 между януари и юни [[1933 г.]], а „Ян Бибиян на Луната“ – в бр. 3 – 36 от септември [[1933 г.]] до юни [[1934 г.]] Писан е по време на излизането, което води до редица изменения, поправки и корекции както от Елин Пелин, така и от редакторите на следващите издания.
 
 
 
Първото самостоятелно издание е направено през [[1933 г.]] – „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (София, [[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]], 168 стр., илюстрации: [[Минчо Никифоров]]). Следват преработените издания на „Ян Бибиян” от [[1941 г.]] и [[1946 г.]], а през [[1948 г.]] [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]] прави пълно издание на романа с последните нанасяни в него корекции, като илюстрациите са нови, на същия художник – Минчо Никифоров.
 
 
 
== Публикации ==
 
 
 
=== На български език ===
 
 
 
==== Самостоятелни издания ====
 
 
 
* [[1933 г.]] - „[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе (Издателство Хемус, 1933)|Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“ - [[Издателство Хемус|издателство „Хемус“]], с илюстрации от [[Минчо Никифоров]].
 
* [[1941 г.]] - „[[Ян Бибиян (Издателство Неизвестно, 1941)|Ян Бибиян]]“ - неизвестно издателство
 
* [[1946 г.]] - „[[Ян Бибиян (Издателство Неизвестно, 1946)|Ян Бибиян]]“ - неизвестно издателство
 
* [[1948 г.]] - „[[Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе (Издателство Народна младеж, 1948)|Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе]]“ - [[Издателство Народна младеж|издателство „Народна младеж“]], с илюстрации от [[Минчо Никифоров]].
 
 
 
==== Издания в сборници ====
 
 
 
* [[1978 г.]] - ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома (1978)|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома]]“'' (том 5) - [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]]
 
 
 
==== Издания в периодика ====
 
 
 
* [[1933 г.]] - ''„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе.“'' (подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека“), броеве 2-24.
 
* [[1933 г.|1933]]-[[1934 г.]] - ''„Ян Бибиян на Луната“'' (подлистници към вестника за деца и юноши „Пътека“), броеве 3-36.
 
 
 
== Източници ==
 
 
 
* ''„[[Издателство Български писател/Елин Пелин. Съчинения в 6 тома (1978)|Елин Пелин. Съчинения в 6 тома]]“''. [[Издателство Български писател|Изд. „Български писател“]], С., [[1978 г.|1978]], т. 5.
 

Моля, обърнете внимание на това, че всички приноси към БГ-Фантастика се публикуват при условията на Лиценз за свободна документация на GNU 1.3 или по-нов (за подробности вижте БГ-Фантастика:Авторски права). Ако не сте съгласни вашата писмена работа да бъде променяна и разпространявана без ограничения, не я публикувайте.

Също потвърждавате, че вие сте написали материала или сте използвали свободни ресурсиобществено достояние или друг свободен източник. Ако сте ползвали чужди материали, за които имате разрешение, непременно посочете източника.

Не публикувайте произведения с авторски права без разрешение!
Отказ | Помощ за редактиране (отваря се в нов прозорец)