Разлика между версии на „Георги Марков“
м (Англия -> Великобритания (спя...)) |
(..., а на 7-я ден реши да си почине) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | |||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| име = Георги Марков | | име = Георги Марков | ||
Ред 36: | Ред 35: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
− | Георги Иванов Марков е | + | '''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София. |
− | + | == Биография == | |
− | + | Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“. | |
+ | == Творчески път == | ||
− | + | Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството. | |
+ | |||
+ | == Награди == | ||
+ | |||
+ | * [[1962 г.]] - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“ | ||
+ | * [[1974 г.]] - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“ | ||
+ | * [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно) | ||
+ | |||
+ | == Творчество == | ||
+ | |||
+ | === Фантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Романи ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“'' | ||
+ | |||
+ | === Нефантастика === | ||
+ | |||
+ | ==== Романи ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1962 г.]] - ''„Мъже“'' | ||
+ | |||
+ | ==== Пиеси ==== | ||
+ | |||
+ | * [[1963 г.]] - ''„Госпожата на господин търговеца на сирене“'' | ||
+ | * [[1965 г.]] - ''„Последният патент“'' | ||
+ | * [[1966 г.]] - ''„Да се провреш под дъгата“'' | ||
+ | * [[1966 г.]] - ''„Кафе с претенция“'' | ||
+ | * [[1967 г.]] - ''„Калай“'' | ||
+ | * [[1974 г.]] - ''„Да се провреш под дъгата“'' | ||
+ | * [[1974 г.]] - ''„Архангел Михаил“'' | ||
+ | * [[???? г.]] - ''„Комунисти“'' | ||
+ | * [[???? г.]] - ''„Аз бях той“'' | ||
+ | |||
+ | == Издания == | ||
+ | |||
+ | * [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести) | ||
+ | * [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“'' | ||
+ | * [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази) | ||
+ | * [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели) | ||
+ | * [[1962 г.]] - ''„Мъже“'' | ||
+ | * [[1963 г.]] - ''„Мъже“'' | ||
+ | * [[1966 г.]] - ''„Портрет на моя двойник“'' (сборник с новели) | ||
+ | * [[1968 г.]] - ''„Жените на Варшава“'' (сборник с разкази и новели) | ||
+ | * [[1980 г.]] - ''„Задочни репортажи за България“'' (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих | ||
+ | * [[1982 г.]] - ''„Литературни есета“'' (сборник), издаден в Париж | ||
+ | * [[1990 г.]] - ''„Задочни репортажи за България“'' (у нас) | ||
+ | * [[1990 г.]] - ''„Мъже“'' | ||
+ | * [[1990 г.]] - ''„Литературни есета“'' (сборник), издаден у нас | ||
+ | * [[1991 г.]] - ''„Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“'' |
Версия от 11:42, 1 март 2007
Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София.
Съдържание
Биография
Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
Творчески път
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
Награди
- 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
- 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
- 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
Творчество
Фантастика
Романи
Нефантастика
Романи
- 1962 г. - „Мъже“
Пиеси
- 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
- 1965 г. - „Последният патент“
- 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1966 г. - „Кафе с претенция“
- 1967 г. - „Калай“
- 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1974 г. - „Архангел Михаил“
- ???? г. - „Комунисти“
- ???? г. - „Аз бях той“
Издания
- 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
- 1959 г. - „Победителите на Аякс“
- 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
- 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
- 1962 г. - „Мъже“
- 1963 г. - „Мъже“
- 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
- 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
- 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
- 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
- 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
- 1990 г. - „Мъже“
- 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
- 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“