Разлика между версии на „Георги Марков“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
м (Англия -> Великобритания (спя...))
(..., а на 7-я ден реши да си почине)
Ред 1: Ред 1:
−
{{обработка|преразказване (виж беседата)}}
 
 
{{Инфокутия личност
 
{{Инфокутия личност
 
| име            = Георги Марков
 
| име            = Георги Марков
Ред 36: Ред 35:
 
| бележки        =  
 
| бележки        =  
 
}}
 
}}
−
Георги Иванов Марков е роден на 1 март 1929 година в Княжево край София. Завършва индустриална химия и работи като инжинер - технолог. През 1958 година се разболява от туберколоза и докато е на лечение из санаториумите започва да пише. В 1961 година е публикувана първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и ноща“. През следващата 1962 година, излиза „Мъже“ , която получава наградата за най-добър роман на годината. След това следват книгите „Цезиева нощ“, „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ , с които си спечелва име на един от най-известните , талантливи и плодотворни български писатели през 60 - те години. Георги Марков е автор на редица пиеси и сненарии за игрални филми, които се радват на голям зрителски успех. Когато е на върха на своята слава и популярност, започва да се сблъскава с партийната цензура, която не допуска издаването на неговия роман „Покривът“. Поради разминаване с идеологията на социалистическото изкуство и култура, пиесата му „Комунисти“ е свалена от преставление , нейната съдба е последвана и от пиесата „Аз бях той“. През 1969 година писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Необходимостта от творческа свобода и нежеланието на управляващите в София да му разрешат да остане за по-дълго в чужбина, го принуждават да поема по нелекия път на емигрант-дисидента. В едно свое есе творецът споделя : „Ако някой на този свят е писател, той винаги и при всички обстоятелства пише. И той винаги и при всички обстоятелства търси трибуна, т. е. да публикува. И когато тази трибуна му се отказва в родната му страна, талантът му го задължава да я намери, където може.“
+
'''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София.
  
−
Георги Марков се установява за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 година неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това, на лондонска сцена, е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“. На 7 септември 1978 година на моста Ватерло над Темза в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Талантливото перо на един голям писател, драматург и радиожурналист е пречупено, той издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сент Джеймс“. Погребан е в гробището на Уитчърч Кеноникорум Югозападна Англия. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани официално едва след 10 XI 1989 година. Именно „Репортажите“, които са излъчвани по емисиите на Радио „Свободна Европа“ от 1975 до 1978 година , и в които той разобличава истинската същност на тоталитарния режим начело с Тодор Живков , предопределят неговия трагичен край. Чрез тях той си спечелва омразата и ненавистта на управляващата върхушка, която още през 1972 година, в скалъпен процес, го осъди задочно за „измяна на родината“.
+
== Биография ==
  
−
В началото на 2001 Георги Марков бе награден посмъртно от президента Петър Стоянов с ордена „Стара планина“ - първа степен, който бе поднесен на неговата съпруга Анабел Маркова. Георги Марков получи това високо държавно отличие за цялостното си творчество, което заема достойно място в българската литература и драматургия, както и за непримиримата си гражданска позиция по времето на комунизма в България. Неговото критично перо не беше равнодушно и към лицемерието и егоизма на западното общество, което в стремежа си за благополучие и охолство, бе забравило за съдбата на Източна Европа. Големият писател и драматург Георги Марков ще остане като вечният бунтар и най-ярък пример за това как трябва да се защитава свободата на словото, за която той заплати с цената на собствения си живот.
+
Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
  
 +
== Творчески път ==
  
−
От ЛИТЕРНЕТ: Живее в Италия, след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и в София (1990). В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода, а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. По-късно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София, 1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991).
+
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
 +
 
 +
== Награди ==
 +
 
 +
* [[1962 г.]] - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
 +
* [[1974 г.]] - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
 +
* [[2001 г.]] - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
 +
 
 +
== Творчество ==
 +
 
 +
=== Фантастика ===
 +
 
 +
==== Романи ====
 +
 
 +
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“''
 +
 
 +
=== Нефантастика ===
 +
 
 +
==== Романи ====
 +
 
 +
* [[1962 г.]] - ''„Мъже“''
 +
 
 +
==== Пиеси ====
 +
 
 +
* [[1963 г.]] - ''„Госпожата на господин търговеца на сирене“''
 +
* [[1965 г.]] - ''„Последният патент“''
 +
* [[1966 г.]] - ''„Да се провреш под дъгата“''
 +
* [[1966 г.]] - ''„Кафе с претенция“''
 +
* [[1967 г.]] - ''„Калай“''
 +
* [[1974 г.]] - ''„Да се провреш под дъгата“''
 +
* [[1974 г.]] - ''„Архангел Михаил“''
 +
* [[???? г.]] - ''„Комунисти“''
 +
* [[???? г.]] - ''„Аз бях той“''
 +
 
 +
== Издания ==
 +
 
 +
* [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести)
 +
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“''
 +
* [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази)
 +
* [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели)
 +
* [[1962 г.]] - ''„Мъже“''
 +
* [[1963 г.]] - ''„Мъже“''
 +
* [[1966 г.]] - ''„Портрет на моя двойник“'' (сборник с новели)
 +
* [[1968 г.]] - ''„Жените на Варшава“'' (сборник с разкази и новели)
 +
* [[1980 г.]] - ''„Задочни репортажи за България“'' (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
 +
* [[1982 г.]] - ''„Литературни есета“'' (сборник), издаден в Париж
 +
* [[1990 г.]] - ''„Задочни репортажи за България“'' (у нас)
 +
* [[1990 г.]] - ''„Мъже“''
 +
* [[1990 г.]] - ''„Литературни есета“'' (сборник), издаден у нас
 +
* [[1991 г.]] - ''„Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“''

Версия от 11:42, 1 март 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София.

Биография

Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.

Творчески път

Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.

Награди

  • 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
  • 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
  • 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)

Творчество

Фантастика

Романи

Нефантастика

Романи

Пиеси

  • 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
  • 1965 г. - „Последният патент“
  • 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1966 г. - „Кафе с претенция“
  • 1967 г. - „Калай“
  • 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1974 г. - „Архангел Михаил“
  • ???? г. - „Комунисти“
  • ???? г. - „Аз бях той“

Издания

  • 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
  • 1959 г. - „Победителите на Аякс“
  • 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
  • 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
  • 1962 г. - „Мъже“
  • 1963 г. - „Мъже“
  • 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
  • 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
  • 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
  • 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
  • 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
  • 1990 г. - „Мъже“
  • 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
  • 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“
Взето от „http://bgf.zavinagi.org/index.php?title=Георги_Марков&oldid=10344“.