Разлика между версии на „Георги Марков“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(..., а на 7-я ден реши да си почине)
м (дребни редакции, уикилинкове, структура за изданията)
Ред 35: Ред 35:
 
| бележки        =  
 
| бележки        =  
 
}}
 
}}
'''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. Роден е на 1 март 1929 година в Княжево край София.
+
'''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
  
Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
+
Роден е на [[1 март]] [[1929 г.]] в Княжево, край София.
 +
 
 +
Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.  
 +
 
 +
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)
 +
 
 +
Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
  
 
== Творчески път ==
 
== Творчески път ==
Ред 78: Ред 84:
  
 
== Издания ==
 
== Издания ==
 +
 +
=== На български език ===
 +
 +
==== Фантастика ====
 +
 +
===== Самостоятелни издания =====
 +
 +
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Неизвестно, 1959)|Победителите на Аякс]]“'' - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]]
 +
 +
==== Нефантастика ====
 +
 +
===== Самостоятелни издания =====
  
 
* [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести)
 
* [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести)
* [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс]]“''
 
 
* [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази)
 
* [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази)
 
* [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели)
 
* [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели)

Версия от 16:02, 1 март 2007

{{{лични}}} {{{координати}}} {{{био}}} {{{дейности}}}

Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.

Биография

Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.

Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.

Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)

Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.

Творчески път

Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.

Награди

  • 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
  • 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
  • 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)

Творчество

Фантастика

Романи

Нефантастика

Романи

Пиеси

  • 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
  • 1965 г. - „Последният патент“
  • 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1966 г. - „Кафе с претенция“
  • 1967 г. - „Калай“
  • 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
  • 1974 г. - „Архангел Михаил“
  • ???? г. - „Комунисти“
  • ???? г. - „Аз бях той“

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

Нефантастика

Самостоятелни издания
  • 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
  • 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
  • 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
  • 1962 г. - „Мъже“
  • 1963 г. - „Мъже“
  • 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
  • 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
  • 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
  • 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
  • 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
  • 1990 г. - „Мъже“
  • 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
  • 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“