Разлика между версии на „Георги Марков“
(..., а на 7-я ден реши да си почине) |
м (дребни редакции, уикилинкове, структура за изданията) |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
| бележки = | | бележки = | ||
}} | }} | ||
− | '''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист | + | '''Георги Иванов Марков''' е писател-дисидент, драматург и радиожурналист. |
== Биография == | == Биография == | ||
− | Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна | + | Роден е на [[1 март]] [[1929 г.]] в Княжево, край София. |
+ | |||
+ | Завършва химия и работи като технолог. През [[1969 г.]] заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри. | ||
+ | |||
+ | Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през [[1972 г.]] го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На [[7 септември]] [[1978 г.]] на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.) | ||
+ | |||
+ | Умира на [[11 септември]] [[1978 г.]] Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“. | ||
== Творчески път == | == Творчески път == | ||
Ред 78: | Ред 84: | ||
== Издания == | == Издания == | ||
+ | |||
+ | === На български език === | ||
+ | |||
+ | ==== Фантастика ==== | ||
+ | |||
+ | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
+ | |||
+ | * [[1959 г.]] - ''„[[Победителите на Аякс (Издателство Неизвестно, 1959)|Победителите на Аякс]]“'' - [[Издателство Неизвестно|неизвестно издателство]] | ||
+ | |||
+ | ==== Нефантастика ==== | ||
+ | |||
+ | ===== Самостоятелни издания ===== | ||
* [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести) | * [[1957 г.]] - ''„Цезиева нощ“'' (сборник с повести) | ||
− | |||
* [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази) | * [[1961 г.]] - ''„Между деня и нощта“'' (сборник с разкази) | ||
* [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели) | * [[1961 г.]] - ''„Анкета“'' (сборник с новели) |
Версия от 16:02, 1 март 2007
Георги Иванов Марков е писател-дисидент, драматург и радиожурналист.
Съдържание
Биография
Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево, край София.
Завършва химия и работи като технолог. През 1969 г. заминава на лечение в Италия и не се завръща в България. Установява се в Лондон. Става щатен сътрудник на „Би Би Си“ (Лондон), сътрудничи още на „Дойче Веле“ (Кьолн) и Радио „Свободна Европа“ (Мюнхен). Поставя пиеси в най-известните лондонски театри.
Заради репортажите по Радио „Свободна Европа“ си спечелва омразата на тоталитарния режим, който в скалъпен процес през 1972 г. го осъжда задочно за „измяна на родината“ на 6 год. затвор. На 7 септември 1978 г. на моста Ватерло над Темза Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от неизвестен похитител. (Предполага се, че покушението е извършено от тогавашните български тайни служби, като подарък за рождения ден на Тодор Живков.)
Умира на 11 септември 1978 г. Погребан е в гробището на „Уитчърч Кеноникорум“.
Творчески път
Дебютира в средата на 50-те год. с разкази, включени по-късно в сборника „Между деня и нощта“. Бързо си спечелва име на един от най-известните, талантливи и плодотворни български писатели. Автор на пиеси и сненарии. Някои от пиесите му са свалени от представление и забранени заради разминаване с идеологията на социзкуството.
Награди
- 1962 г. - награда за най-добър роман на годината за „Мъже“
- 1974 г. - Първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург за пиесата „Архангел Михаил“
- 2001 г. - Орден „Стара планина“ - първа степен (посмъртно)
Творчество
Фантастика
Романи
Нефантастика
Романи
- 1962 г. - „Мъже“
Пиеси
- 1963 г. - „Госпожата на господин търговеца на сирене“
- 1965 г. - „Последният патент“
- 1966 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1966 г. - „Кафе с претенция“
- 1967 г. - „Калай“
- 1974 г. - „Да се провреш под дъгата“
- 1974 г. - „Архангел Михаил“
- ???? г. - „Комунисти“
- ???? г. - „Аз бях той“
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
Нефантастика
Самостоятелни издания
- 1957 г. - „Цезиева нощ“ (сборник с повести)
- 1961 г. - „Между деня и нощта“ (сборник с разкази)
- 1961 г. - „Анкета“ (сборник с новели)
- 1962 г. - „Мъже“
- 1963 г. - „Мъже“
- 1966 г. - „Портрет на моя двойник“ (сборник с новели)
- 1968 г. - „Жените на Варшава“ (сборник с разкази и новели)
- 1980 г. - „Задочни репортажи за България“ (сборник с репортажи, излъчени по Радио „Свободна Европа“), издадени в Цюрих
- 1982 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден в Париж
- 1990 г. - „Задочни репортажи за България“ (у нас)
- 1990 г. - „Мъже“
- 1990 г. - „Литературни есета“ (сборник), издаден у нас
- 1991 г. - „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“