Разлика между версии на „Атанас Пацев“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 4: Ред 4:
 
Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състоденти, Атанас Пацев е запомнен с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически неговото присъствие именно внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга "Затвор за буржоазното изкуство", Пацев отива и разбива вратата...
 
Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състоденти, Атанас Пацев е запомнен с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически неговото присъствие именно внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга "Затвор за буржоазното изкуство", Пацев отива и разбива вратата...
  
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка.Живописта, която прави е една измежду най-съвременните по звучене на еврепейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: "Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща" - 1957 г., "Родопите" - 1961 г., "Рисунки от Париж и Италия" - 1965, "Безтегловност" - 1968 г., "Цикъл: летящите хора" - 1976 г., "Антей-Икар" - 1978 г., "Рисунки" - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.
+
В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка.Живописта, която прави е една измежду най-съвременните по звучене на еврепейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: "Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща" - 1957 г., "Родопите" - 1961 г., "Рисунки от Париж и Италия" - 1965, "Безтегловност" - 1968 г., "Цикъл: летящите хора" - 1976 г., "Антей-Икар" - 1978 г., "Рисунки" - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.  
  
 
Работи над циклите "Човекът, който тегли", "Раждането", "Вратата на космоса", "Орфей", "Времето", "Разкъсъният човек", "Мозъкът", "Тунели в безкрайността", "Летящи хора", "Релативни пространства" и др. Картините и рисунките му са философси размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвесност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.
 
Работи над циклите "Човекът, който тегли", "Раждането", "Вратата на космоса", "Орфей", "Времето", "Разкъсъният човек", "Мозъкът", "Тунели в безкрайността", "Летящи хора", "Релативни пространства" и др. Картините и рисунките му са философси размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвесност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.
 +
 +
= Награди =
 +
 +
Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната наградата "Захарий Зограф", чиято парична стойност прездава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през 1991 г.). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през 1996 г.
  
 
Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.  
 
Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.  
Ред 13: Ред 17:
  
 
Автор е на корицата на първото издание на романа "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.
 
Автор е на корицата на първото издание на романа "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.
 +
 +
= Източници =
 +
 +
liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm - 23k
 +
www.sarakt.org/Patsev/index.html - 6k
 +
alesian.hit.bg/bio.htm

Версия от 22:32, 4 март 2007

Атанас Василев Пацев е български живописец с новаторски подход към формата и философски поглед към историята и Космоса.

Роден е на 28. май 1926 г. Като гимназист се включва в комунистическото революционно движение и става партизанин към Радомирския партизански отряд. След победата на Отечествения фронт и създаването постепенно на комунистическа власт, той обаче се отказва да ползва полагащите му се привилегии на борец-антифашист, недопуска да бъде причисляван към среда, която да е облагодетелствувана с нещо заради идеите, на които е служела със сърцети си. Завършва Художествената академия в София при проф. Илия Петров, а последната година се прехвърля при проф. Дечко Узунов, заради по-голямата свобода в живописната пластика. В спомените на своите състоденти, Атанас Пацев е запомнен с трофейния немски шинел и дори шмайзера, с които сякаш е всявал респект, но фактически неговото присъствие именно внася хуманизъм в студентския живот тогава. Например когато група ляво настроени активисти заковават в ателието му проф. Никола Ганушев с лозунга "Затвор за буржоазното изкуство", Пацев отива и разбива вратата...

В 1960-те години в начина му на работа настъпва промяна към модерните средства на експресивната пластика и рисунка.Живописта, която прави е една измежду най-съвременните по звучене на еврепейското изкуство прояви на българската култура за времето. Прави редица изложби у нас: "Пътепис от пътуването между Прага и Будапеща" - 1957 г., "Родопите" - 1961 г., "Рисунки от Париж и Италия" - 1965, "Безтегловност" - 1968 г., "Цикъл: летящите хора" - 1976 г., "Антей-Икар" - 1978 г., "Рисунки" - 1984 г. Правил е две изложби в чужбина - в Алжир през 1968 г. и в Прага през 1979 г.

Работи над циклите "Човекът, който тегли", "Раждането", "Вратата на космоса", "Орфей", "Времето", "Разкъсъният човек", "Мозъкът", "Тунели в безкрайността", "Летящи хора", "Релативни пространства" и др. Картините и рисунките му са философси размисъл над проникването на човека в пространството на историята и Вселената, пътуване на съзнанието в историята, микросвета и макросвета. Символичното завладяване на космическата неизвесност е важен елемент в творческите търсения на Атанас Пацев. Рисуването му се превръща в интелектуален процес, в който изявява анализите си от опознаване на философските съчинения на Аристотел, Платон, Сократ, Хегел, Маркс.

Награди

Носител е на първа награда за живопис на Биеналето на живописта, провеждано в град Кошице, Чехия, а също на националната наградата "Захарий Зограф", чиято парична стойност прездава в Художествената гимназия за дарение и помощ на талантлив млад художник (първият получил средства от това дарение е Свилен Седефчев през 1991 г.). Носител е на награда и на Съюза на българските художници за цялостно творчество през 1996 г.

Починал е на 29 август 1999 г. в София. В този ден Музеят на колекционера Петер Лудвиг в Кьолн поставя траурна лента на своята фасада.

Принос във фантастиката

Автор е на корицата на първото издание на романа "Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов.

Източници

liternet.bg/publish13/k_nikolov/pacev.htm - 23k www.sarakt.org/Patsev/index.html - 6k alesian.hit.bg/bio.htm