Разлика между версии на „Николай Хайтов“

Версия от 00:58, 12 март 2007

Николай Хайтов е писател-белетрист, драматург и публицист.

Биография

Роден е на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, област Пловдив. Завършва Лесотехническия факултет в София. От 1946 г. е лесничей в различни райони на Родопите, а от 1951 г. е инженер-лесовъд в Боровец. За неправомерно раздаване на дърва е осъден на 8 години затвор. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен.

Умира на 30 юни 2002 г.

Творчески път

Дебютира през 1954 г. с очерк в сп. „Септември“. След три години издава първите си очерци в сборника „Съперници“. По-късно е редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“. През 1966 г. е избран за секретар на СБП. Същата година става главен редактор на спи. „Родопи“, а следващата излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те са издадени 15 пъти у нас и 32 (!) в чужбина и са преведени на 22 езика (включително китайски). През 1993 г. става председател на СБП, като на този пост е до 1999 г. През 1997 г. е избран за академик към БАН.

Общият тираж на книгите му, издадени в България, надхвърля 4 милиона броя. Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии.

По негови сценарии са създадени филмите „Козият рог“ (2 версии), „Мъжки времена“, „Краят на песента“, сериала „Капитан Петко Войвода“, „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица Семейство „Калинкови“, „Ламята“

Награди

• 1976 г. - Първа награда от международен конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия
• ???? г. - „Димитровска награда“ за проза
• ???? г. - награда „Иван Вазов“ за литература
• ???? г. - награда „Йордан Йовков“ за литература
• 2000 г. - орден „Стара планина“

Приноси към фантастиката

Единственият принос е приказната повест „Ламята“, която е екранизирана през 1974 г.

Издания

На български език

Фантастика

Самостоятелни издания

• 1970 г. - „Ламята“ (повест) - неизвестно издателство

Нефантастика

Сборници с есета и разкази

• 1965 г. - „Шумки от габър“
• 1967 г. - „Диви разкази“
• 1979 г. - „Магьосникът от Брезе“
• 1979 г. - „Хвъркатото корито“
• 1979 г. - „Хвъркатото корито“, 2-ро издание
• 1984 г. - „Разкази и есета“
• 1984 г. - „Шумки от габър“, 7-мо издание
• 1985 г. - „Да възседнеш глиган“
• 1993 г. - „Диви разкази“, 11-то издание

Пътеписи

• 1975 г. - „Перуански записки“
• 1979 г. - „Африкански записки“
• 1987 г. - „Светогорски записки“

Сборници с очерци

• 1957 г. - „Съперници“
• 1965 г. - „Родопски властелини“
• 1968 г. - „Хайдути“
• 1981 г. - „Капитан Петко Войвода“
• 1983 г. - „Родопски властелини“, 4-то издание
• 1985 г. - „Хайдути“, 6-то издание
• 1989 г. - „Капитан Петко Войвода“, 4-то издание

Публицистика (сборници)

• 1975 г. - „Бодливата роза“
• 1981 г. - „Вълшебното огледало“
• 1985 г. - „Последните мигове и гробът на Васил Левски“
• 1986 г. - „Бодливата роза“, 5-то издание
• 1987 г. - „Гробът на Левски“
• 1987 г. - „Дневник. Книга І“
• 1989 г. - „Вълшебното огледало“, 3-то издание
• 1990 г. - „Дневник. Книга ІІ“

Сборници за деца

• 1970 г. - „Приключения в гората“
• 1976 г. - „Разкази с опашки“
• 1980 г. - „Желязната гора“

Други (временен раздел)

• 1959 г. - „Искрици от огнището“
• 1960 г. - „Разбудена Родопа“
• 1960 г. - „Писма от пущинаците“
• 1962 г. - „Старите у дома“
• 1962 г. - „Жени хайдутки“
• 1964 г. - „Матей Миткалото“
• 1965 г. - „Румяна войвода“
• 1972 г. - „Родопските комити разказват“
• 1974 г. - „Капитан Петко Войвода“ (сценарий)
• 1989 г. - „Избрани произведения в 3 тома“
• 2002 г. - „Троянските коне в България“
• 2003 г. - „През сито и решето“ (автобиографична книга)

Външни връзки

• Николай Хайтов в Електронно издателство Liternet