Разлика между версии на „Валентин Тодоров“
(→Биография) |
(→Биография) |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
Дебютира с разказа ''„[[Пътуване към Акад]]“'' през [[1989 г.]], отличена с ІІ награда в конкурс на сп. „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“. Той е фрагмент от по-късно публикуваната ''„[[Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)]]“''. | Дебютира с разказа ''„[[Пътуване към Акад]]“'' през [[1989 г.]], отличена с ІІ награда в конкурс на сп. „[[Списание ФЕП|ФЕП]]“. Той е фрагмент от по-късно публикуваната ''„[[Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)]]“''. | ||
− | От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, г. Тампа където учи кинорежисура, а сега живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб "Иван Ефремов" и е публикувал есе за голямата роля която клуба е изиграл в неговия живот. | + | От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, г. Тампа където учи кинорежисура, а сега живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб "Иван Ефремов" и е публикувал есе [http://www.sf-sofia.com/fenternet.php?menu=3&mesec=5&godina=2004] за голямата роля която клуба е изиграл в неговия живот. |
== Награди и признания == | == Награди и признания == |
Версия от 18:46, 31 март 2007
Валентин Тодоров (Вал Тодоров) е писател, поет и рок-музикант.
Съдържание
Биография
Роден е в София през 1963 г. Завършил е физика в Софийския университет.
Като автор на текстове на песни работи с няколко български рок-групи (с „Дървото“ печели І награда на фестивала „Рок под звездите“).
Дебютира с разказа „Пътуване към Акад“ през 1989 г., отличена с ІІ награда в конкурс на сп. „ФЕП“. Той е фрагмент от по-късно публикуваната „Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)“.
От 1992 г. заминава за САЩ, Флорида, г. Тампа където учи кинорежисура, а сега живее и работи. Негови късометражни филми са получавали награди в независими кинофестивали в САЩ. Не прекъсва връзките си с клуб "Иван Ефремов" и е публикувал есе [1] за голямата роля която клуба е изиграл в неговия живот.
Награди и признания
- 1989 г. - Награда „Светослав Минков“, за сборника „Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)“
- 1991 г. - поощрение от Еврокон, за сборника „Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)“
Произведения
Фантастика
Повести и новели
- ???? г. - „Книгата“
- ???? г. - „Неразбиране“
- ???? г. - „Стаена в каменно тяло“
- ???? г. - „Онова нещо, отлетяло с птиците“
- ???? г. - „Последният кадър“
- ???? г. - „Прозрачността на асфалта“
- ???? г. - „Жрецът е мъртъв“
Разкази
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1991 г. - „Иркала - страната на мъртвите (Месопотамски хроники от края на ХХ в.)“ - издателство „Ролис“, колекция Орфия, №3
Публикации в периодика
- 1989 г. - „Пътуване към Акад“ (разказ) - сп.„ФЕП“, бр.6/89
- 2004 г. - „Змиите“ - (разказ) - „Електронно списание Фентернет“, 5 бр.