Разлика между версии на „Николай Райнов“
м (→Биография: - дребни корекции) |
м |
||
| Ред 134: | Ред 134: | ||
* [[1918 г.]] – ''“Тъй рече Заратустра”'' - Фридрих Ницше | * [[1918 г.]] – ''“Тъй рече Заратустра”'' - Фридрих Ницше | ||
| + | |||
| + | |||
| + | ---- | ||
| + | |||
| + | |||
| + | == Източници == | ||
| + | |||
| + | ''Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев'' | ||
| + | |||
| + | ''Биографии на българските писатели, изучавани в училище.'' Изд. "Слово", В. Т., 1995 | ||
[[Категория: Писатели на фентъзи|Райнов, Николай]] | [[Категория: Писатели на фентъзи|Райнов, Николай]] | ||
[[Категория: Писатели на магически реализъм|Райнов, Николай]] | [[Категория: Писатели на магически реализъм|Райнов, Николай]] | ||
Версия от 15:05, 31 декември 2006
Николай Райнов е писател, преводач, художник, изкуствовед, дългогодишен преподавател по история на изкуството в Художествената академия в София.
Съдържание
Биография
Още от раждането Николай Райнов е белязан със странна съдба. Появата му на бял свят става на 1 януари 1889 г. по стар стил, малко след полунощ, в изоставена мелница, където баща му Иван и майка му Елена се подслоняват, докато търсят родното място на бащата.
Бащата, Иван Райнов, е бил отгледан като роден син от преводача на руското посолство Черкаски, който бил бездетен и открил детето, загубено от баща си, Николай (дядото на Николай Райнов) при пътуване до Цариград. Момченцето Иван било намерено полуживо, след като няколко дни се крило в гробищата. Вторият му баща му дава добро възпитание и го образова, но Иван Райнов престъпва волята му и се записва в опълчението по време на Руско-Турската освободителна война от 1877-1878 г.
Майката на Николай Райнов, Елена, умира при раждането на 5-то си дете. 9-годишен, той се грижи за двете си сестри Иванка и Невяна, както и за по-малкия си брат Стоян. Едното дете в семейството, Райчо, умира. Още от малък Николай бил много сладкодумен и обичал да разказва приказки, които били толкова интересни, че сестрите му се чудели кое и колко от тях е измислено от брат им.
През 1908 г. Николай Райнов завършва Духовната академия в София с отличен успех, но отказва получената стипендия за Висшето духовно училище в Киев. Това предизвиква дългогодишен разрив в отношенията с баща му Иван, който не може да се примири, че синът му не желае подобна житейска реализация. Записва философия, но няма средства и прекъсва. Става писар в Архиерейското наместничество в Провадия.
През 1910 г. Николай Райнов става студент по декоративно изкуство в Държавнто индустриално училище.
През 1912 г. издава първата си книга – “Богомилски легенди” – с псевдоним Аноним. Чак 4-5 месеца по-късно Антон Страшимиров публикува в две последователни книжки на списание “Наш живот” (кн. 9-10) голяма рецензия за книгата, като нарича автора “творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали”, а дебюта му – “събитие”.
През 1912-1913 г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Николай Райнов се записва в Червения кръст и става фронтови санитар.
През 1914 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия.
По време на Първата световна война става военен кореспондент за “Военни известия” и “Отечество”. Работи едновременно върху “Видения из древна България”, “Книга за царете”, “Слънчеви приказки”, “Очите на Арабия”.
Запознава се с братовчедката на Асен Златаров, Диана Минчева, която става негова съпруга през 1918 г. През 1919 г. се ражда синът му Богомил Райнов, а през 1921 г. – второто дете в семейството – Боян Райнов. Поради бедността всички се местят в Пловдив при роднини на жена му Диана. В периода 1918–1919 г. Николай Райнов сътрудничи на Гео Милев и пише ред статии за неговото сп. “Везни”.
Същата 1918 г. издава няколко книги: “Видения из древна България”, “Книга за царете”, “Очите на Арабия”, “Слънчеви приказки”, “Между пустинята и живота”, поемата “Градът”. Прави второ издание на “Богомилски легенди”, разширено издание на “Книга на загадките”, превежда “Тъй рече Заратустра” на Фридрих Ницше.
Паралелно сътрудничи на сп. “Златорог”, публикува в “Родна реч” (Казанлък), редактор е на детското списание “Картина и приказка” (1928 г.), сътрудник и главен редактор на сп. “Орфей”, орган на Теософското общество. През периода 1922–1927 г. Николай Райнов работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Именно от там го командироват за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, Райнов приема преподавателското място, предложено му в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.
След 9 септември 1944 г. пише пиесата “Кърваво лято”, както и поредицата романи “През вековете”, от които успява да издаде само първия – “Кръвожадни” (1947 г.).
Заради духовните си търсения, изложени в романа “Между пустинята и живота”, е отлъчен от Българската православна църква. Енциклопедична натура със смела лична позиция, по време на социалистическия режим често е подлаган на нападки от марксистката критика, два пъти е провалян 25-годишният юбилей от издаването на първата му книга, но въпреки всичко става професор, академик (1945 г.), заслужил деятел на изкуството (1952 г.).
Умира на 2 май 1954 г. Изключително работоспособен, той оставя наследство от 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани и обогатени приказки от цял свят.
Принос към фантастиката
Николай Райнов преразказва огромно количество приказки, както български, така и от цял свят. Енциклопедичните му познания и философската му ориентация придават на преразказите модерна интерпретация, която ги поставя донякъде извън жанра на традиционната приказка, и ги сражда с жанра фентъзи.
Много от символистичните му творби също са смес от символизъм с реални елементи, и по право следва да бъдат причислени към жанра магически реализъм.
Стил и особености
Творчеството му е уникално за българската литература със съчетаване на дълбоки познания по родна история и фантастично-приказни мотиви от цял свят, както и с модерната им за началото на ХХ век философска интерпретация.
Символистичните му творби са уникални за българската литература (а и не само за нея) с философската си дълбочина, богатството на смисли и духовното търсене.
Библиография
Нефантастика
Цикли
- "През вековете" - цикъл исторически романи
- 1947 г. – “Кръвожадни“
Пиеси
- ???? г. – “Кърваво лято“
Издания
Самостоятелни издания
- (Списъкът е непълен.)
- 1912 г. – “Богомилски легенди”
- 1918 г. – “Видения из древна България”
- 1918 г. – “Книга за царете”
- 1918 г. – “Очите на Арабия”
- 1918 г. – “Слънчеви приказки”
- 1918 г. – “Между пустинята и живота”
- 1918 г. – “Градът” (поема)
- 1918 г. – “Богомилски легенди” (2 издание)
- 1918 г. – “Книга на загадките” (2, разширено издание)
- 1920 г. – “Светилник на живота” (сборник)
- 1922 г. – “Имало едно време” (пиеса)
- 1924 г. – “Златното птиче”
- 1924 г. – “Най-хубавите народни приказки”
- 1925 г. – “Днес и утре”
- 1925 г. – “Сиромах Лазар”
- 1925 г. – “Юнак над юнаци”
- 1928 г. – “Кораб на безсмъртието” (сборник поеми)
- 1928 г. – “Вечни поеми”
- 1929 г. – “Великият цар”
- 1929 г. – “Една вечер у Перикла”
- 1929 г. – “Малък художествен речник” (кратка енциклопедия на известни творци)
- 1931-1934 г. – “Приказки от цял свят” (32-томно издание)
- 1939 г. – “Княз и чума”
- 1939 г. – “Отдавна, много отдавна”
- 1939 г. – “Разкази и легенди”
- 1939 г. – “Самодивско царство”
- 1939 г. – “Сърдечен огън. Дамаскини и притчи”
- 1939 г. – “Счупени стъкла. Разкази из съвременния живот”
- 1941 г. – “Вечното в нашата литература” (9-томна поредица)
- 1941 г. – “История на пластическите изкуства” (20-тома, уникално и изключително ценно издание с прекрасни приложения, оказало огромно влияние в развитието на българската култура).
- 1947 г. – “Кръвожадни"
Преводи
- 1918 г. – “Тъй рече Заратустра” - Фридрих Ницше
Източници
Лекционен курс на проф. Ив. Сарандев
Биографии на българските писатели, изучавани в училище. Изд. "Слово", В. Т., 1995
