Разлика между версии на „Lustig“

Версия от 20:46, 18 юли 2008

„Lustig“ е диаболичен разказ на Георги Райчев.

Представяне

Издаден е за пръв път в периодичния печат през 1924 г. в сп. “Демократически преглед” под заглавие „Кучето“. Макар да е по-късен от диаболичните творби в “Разкази” (1923), “Lustig” е издържан напълно в духа на търсенията на представителите на българския диаболизъм.

Гласовете на повествователя и главния герой се припокриват, както в повечето разкази на Георги Райчев. Този обаче е единственият, в който действието не е ситуирано или свързано с българската действителност и столицата като място на оформяне на новата, урбанистична култура.

Героите са с немски имена – Максл и Фрида (авторът е силно повлиян след пребиваването си в Мюнхен от немския романтизъм, фантастичните и зловещи приказки на Е. Т. А. Хофман, от полския модернист Станислав Пшибишевски, от шокиращите и загадъчни разкази на Едгар Алън По и разбира се – от Густав Майринк и неговия “Голем”, най-яркия диаболичен роман на времето си), мястото на действието – абстрактно и неназовано, времето – бурно, междувоенно, хиперинфлационно. В живота на двойката, щастлива дотогава, се намесват два призрака – на мизерията и този на тайнствен лихвар, който обсебва любимата жена на героя и населява кошмарите му, преобразявайки се в отвратително куче – Lustig (името ознава ‘весел’, както пояснява авторът). Кучето е било мечта на Фрида, както и охолният живот, се оказва, е нещо, за което тя е готова да изостави и любимия мъж, и човещината към другите хора, страдали като нея без пари за преживяване до другия ден и не знаещи какво ги очаква след събуждането.

Лихварят Хинкелбаум взима двойката на работа при себе си, но докато мъжът непрекъснато изпитва угризения, виждайки как се ограбват клиентите и вещите им се взимат на безценица, жената става все по-алчна, груба и незадоволена. Единствено щастие ú доставя компанията на стареца евреин и на кучето, които се сливат в един кошмарен образ, преследващ Максл дори в сънищата му и тровещ и дните, и нощите му, докато, измъчен до крайност, не извършва убийство и слага край на дяволския водовъртеж, в който е бил въвлечен.

Криминалната загадка е преплетена с демоничната линия, проблемът на раздвояването е съчетан с този за проявата на животинската природа у човека. И тук сексуалността се свързва с обсебване от злото, покоряване на волята на героите, превръщането им в хора, ненаситни и способни на жестокости и престъпления.

Атмосферата е злокобна и много добре изградена от Райчев, “Lustig” е жанрово най-чистият му диаболичен разказ. В духа на Едгар Алън По в края остава въпрос, на който не се дава еднозначен отговор и загадката във финала не се изяснява – едно изискване към жанра на фантастичното, което поставя Цветан Тодоров във “Въведение във фантастичната литература” (1973 г.).

Lustig на немски означава удоволствие, наслаждение, желание, охота.

Композиция

Разказът има рамкова композиция. Историята на постепенното пропадане и отравяне на семейните отношения на Максл и Фрида е затворена между сцените на разпит на мъжа от следователя и помощника му. Тук особено ясно проличава приликата с “Престъпление и наказание” на Достоевски и влиянието на неговия повествователен маниер да смесва психологизъм с мистика, изхождайки от криминални случаи, много от които – реални и взети от съдебните хроники. Георги Райчев също е посещавал съдебните зали често и е записвал интересните дела срещу престъпници, които в младата българска столица София са изненадвали правосъдието с изобретателността и жестокостта си.

Сюжет

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

Главният герой, Максл, дава показания пред следователя относно смъртта на съпругата си Фрида и нейното куче Lustig. Обвиняем за убийство, той твърди, че е заспал и когато се събудил е видял труповете. У него са намерени два пистолета. Единият – купен седмица по-рано от непознат младеж, а вторият – не знае как се е озовал в ръцете му.

Максл се опитва да обясни искрено и откровено, че е бил оплетен в загадъчна и страшна мистерия, в която въпросите без отговор са не един и два. В сънното си състояние той е видял, как същият тайнственият младеж тихо се появява и тика в ръцете му и второ оръжие, за което са се договорили да донесе и продаде в заложната къща на стария евреин Хинкелбаум. Така че откритият у него втори пистолет е виждал, но не е купувал наистина. Макс – насън – е взел револвера и когато в кошмара му лихварят заедно с Фрида се е опитал да се погаври с него, нахлузвайки му кучешки намордник, е стрелял в двамата. Притичали са хора, а на пода окървавени са намерили кучето и жената. Евреинът е изчезнал.

Той се появил в живота на семейството в момент, когато отношенията им започнали да се разпадат. Дотогава щастливи, живеещи в разбирателство и еснафско охолство и спокойствие, Фрида и Максл изведнъж са изправени пред ужаса на следвоенната хиперинфлация. Парите се обезценяват от ден на ден и с тях не можеш след броени часове да си купиш нищо. Банката, където Максл е чиновник, е затворена и те са принудени да почнат да разпродават вещите си при стария лихвар евреин Хинкелбаум, който ги взима за нищожни суми. Разделят се с любимите си неща – Фрида – с огърлицата, а Максл – с луличката. Скоро обаче жената се връща щастлива и съобщава на мъжа си, че евреинът ще ги вземе да работят с него. Сближаването ú със стареца е все по-голямо и дразнещо за съпруга.

В новата работа – да изкупуват най-скъпите и ценни вещи на хората срещу символични суми, Фрида се развихря и става все по-алчна, груба и жестока. Започва да се държи неприятно и непочтително с мъжа си, обижда го открито, нарича го негоден, некадърен, мекушав и пр. Скоро той забелязва, че тя отново е с любимата си огърлица, а неговата лула се е появила в устата на отвратителния старец Хинкелбаум.

Фрида изпълнява мечтата си и си взима куче. То е противно и физиономията му напомня поразително чертите на лицето на евреина лихвар. Жената непрекъснато го прегръща и колкото е по-нежна и мила с кучето, толкова е по-арогантна към съпруга и клиентите си. Нападките ú му напомнят зъбене на яростно куче, но същите очи – сълзливи и зли – има и старецът. Lustig е като същество с две лица – кучешко и човешко – и Максл мрази и дори веднъж набива животното с каишката. То пък не пропуска злобно да го лае и напада. Най-ужасно е обаче когато сънува, че кучето идва да ближе лицето и устните му, а докато се пробужда му се струва, че над него е надвесено лицето на Хинкелбаум.

След като е купил пистолет от тихия младеж, с който са се договорили да дойде пак, Максл е доведен до ръба на нервното си състояние – той получава доказателства за подозренията към евреина и съпругата си и че отношенията им са интимни. Преди финала се разиграва трагедията – с кошмарното съновидение, стрелбата и събуждането. Следователят и помощникът му, които разпитват Максл, в края на „Lustig“ си говорят, че Максл сигурно е някакъв луд – първо, второто оръжие се е озовало наистина, а не насън в ръцете му, и второ – никакъв лихвар няма нито на местопрестъплението, нито е открит другаде. Две фигури – на Хинкелбаум и на загадъчния младеж, остават пълна мистерия и за разпитващите, и за читателите.

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

Издания

На български език

Издания в периодика

• 1924 г. – Сп. “Демократически преглед”, година ХVІІ, кн. 5, с. 390 – 405. Разказът излиза под заглавие “Кучето”.

Самостоятелни издания

• 1940 г. – Георги Райчев. Избрани съчинения в три тома. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ, с. 174 – 202. Разказът излиза с някои авторови редакции и под заглавие “Lustig”.

• 1982 г. – Георги Райчев. Избрани творби. С., Издателство „Български писател“, с. 313 – 331