Разлика между версии на „Иван Вазов“

Версия от 10:49, 20 юли 2008

Иван Минчов Вазов
Иван Вазов
Професия: писател
Биографични данни:
Роден на:	9 юли 1850 г.
Роден в:	Сопот
Починал на:	22 септември 1921 г.
Починал в:	София
Писател:
Творчески период:	1870 г. - 1921 г.
Жанр(ове):	научна фантастика
Бeлежки:
Патриархът на българската литература

Иван Вазов (27 юни/9 юли 1850 г., Сопот — 22 септември 1921 г., София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

Биография

Детство и юношество

Иван Минчев Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

Миграции в Румъния

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства (1872–1873 г.) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание (1875 г.) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 г. — септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

Пловдивски период

От 5 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

Руски период

През есента на 1886 г., след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

Софийски период

От 1889 г. живее в София. През 1890 г. основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през 1912–1918 г. откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г.

Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896 г.)

Псевдоними

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

Приноси към фантастиката

Вазов е автор на първия български фантастичен разказ - „Последният ден на XX век“ (останал и единственото му фантастично произведение).

Стил и особености

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

• Свободата на България и борбата за постигането й
• Любовта към рода и родината
• Защита и утвърждаване на българското
• Геройските победи и позорните поражения
• Апатията на Европа към България и проблемите й
• Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
• Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението (1885 г.), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Библиография

Фантастика

Разкази

• 1899 г. - „Последният ден на XX век“ (издаден за пръв път през 1912 г.)

За разказа

• 2000 г. - „Последната нощ на XІX век“ (статия от Терзийска К. в сп.Зона, бр. 3.

Нефантастика

Романи

• „Под игото“
• „Нова земя“
• „Светослав Тертер“

Повести и новели

• „Митрофан и Дормидолски“
• „Немили-недраги“
• „Чичовци“ (Галерия от типове и нрави български в турско време)
• „Кардашев на лов“
• „Нора“

Разкази

• „Дядо Йоцо гледа“
• „Една българка“
• „Апостолът в премеждие“
• „Иде ли?“
• „Пейзаж“
• „Тъмен герой“
• „Вестникар ли?“
• „Хаджи Ахил“
• „Урок“
• „Ново преселение“
• „Травиата“
• „Кандидат за “хамама""
• „Сладкодумен гост на държавната трапеза“
• „Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица)“
• „Из Кривините“
• „Чистият път“
• „Левски (Из “Немили-недраги„)“
• „Белимелцът“
• „Негостолюбиво село“
• „Павле Фертигът“

Поеми

• „Грамада“ (Поема из шопския живот)
• „Загорка“

Пътеписи

• „В недрата на Родопите“
• „Висините“
• „Витоша“
• „Рила“
• „Пирин“
• „Един кът от Стара планина“
• „Волът“
• „Юмрукчал“
• „Велико Търново“
• „Царевец“
• „На върха Свети Никола“
• „Розовата долина и Тунджа“
• „Един наш черноморски бисер“

Драми

• „Хъшове“
• „Към пропаст“
• „Службогонци“

Комедии

• „Службогонци“ (Станчо Квасников на гости у министъра)
• „Вестникар ли?“

Издания

Сборници с разкази

• „Разкази 1881-1901“
• „Драски и шарки“
• „Видено и чуто“
• „Пъстър свят“
• „Утро в Банки“
• „Разкази 1901-1921“

Стихосбирки

• „Пряпорец и гусла“ (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
• „Тъгите на България“ (1877)
• „Избавление“ (1878)
• „Майска китка“
• „Първи стихотворения“ (1870–1876)
• „Стихотворения“, печатани през 1877–1880
• „Гусла“
• „Епопея на забравените“
• „Поля и гори“
• „Стихотворения за малки деца“
• „Италия“
• „Сливница“
• „Звукове“
• „В лоното на Рила“
• „Скитнишки песни“ (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
• „Под нашето небе“
• „Стихотворения“, печатани през 1900–1910
• „Под гръма на победите“
• „Песни за Македония“
• „Нови екове“
• „Какво пее планината“
• „Люлека ми замириса“
• „Не ще загине“
• „Стихотворения“, печатани през 1913–1921 г.

На руски език

Фантастика

Публикации в периодика

• 1999 г. - „Последний день ХХ века” („Последният ден на XX век“) (разказ) - сп. „Если“, № 12, Превод: Евгений Харитонов - с. 237-241
• 2000 г. - „Последний день ХХ века” („Последният ден на XX век“) (разказ) - сп. „Библиография“, № 1, Превод: Евгений Харитонов, с. 153-156

Външни връзки

• Творби на Иван Вазов в свободната библиотека Словото
• Вихрен Чернокожев.Прогонените „Песни за Македония“

Източници

• Тази статия включва текст от статията „Иван Вазов“ в българоезичната Уикипедия.