Разлика между версии на „Алеко Константинов“
м (още дребни корекции) |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | ||
| име = | | име = | ||
| − | | име-оригинал = Алеко Константинов | + | | име-оригинал = Алеко Константинов |
| − | | име-категории = Константинов, Алеко | + | | име-категории = Константинов, Алеко, Щастливеца |
| ник = | | ник = | ||
| описание = | | описание = | ||
Версия от 17:42, 27 януари 2009
| (Алеко Константинов) | |
 | |
| „До Чикаго и назад“. Съвременно издание за ученици. | |
| Професия: адвокат | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 1 януари 1863 г. |
| Роден в: | Свищов |
| Починал на: | 11 май 1897 г. |
| Починал в: | с. Радилово |
| Починал от: | атентат |
Писател: | |
| Псевдоним(и): | Щастливеца |
Алеко Константинов е български писател, журналист и създател на туристическото движение.
Биография
Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Завършва средно и висше образование в Русия и работи като помощник-прокурор и съдия в София. Уволняван по политически причини, до края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Убит при атентат на 11 май 1897 г. край с. Радилово.
Принос към фантастиката
Надали има българин, който не е чел пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894), но повечето не подозират, че идеята да отиде до Световната изложба в Чикаго през 1893 г. е породена от публикувания предната година сензационен утопичен роман на Белами.
Славата на един от най-четените американски писатели идва при Едуард Белами (1850 – 1898) след публикуването на утопичния роман „Поглед назад, 2000-1887“ ([Looking Backward, 2000-1887] (1888; бълг. 1892 г.;). Героят на романа, потъвайки в месмеричен сън (хипноза), се събужда в Бостън през 2000 г. Книгата има толкова голям успех в света, че за първите 10 години само в САЩ за издадени над 1 милион бройки и е наречен „първият учебник по социализъм в САЩ“.
Романа на Белами е изключително популярен в България, като излиза „побългарено“ издание на Илия Йовчев и поражда желанието на А. Константинов да види „чудесата на 20 век“, технологиите, които ще променят света и това го кара да направи прочутото си пътуване до Световната изложба в Чикаго през 1893 г. В пътеписа си „До Чикаго и назад“ (1894) са казани топли думи за утопията на Белами, с която А. Константинов се запознал още преди излизането й на български език.
Пътеписът на А. Константинов „До Чикаго и назад“ се преиздава още 11 пъти до 1944 г. в тираж над 25 хил. бр. и е една от най-популярните български книги (включена е днес в училищната задължителна програма).
Произведения
Нефантастика
Пътеписи
- 1894 г. „До Чикаго и назад“ (Пътни бележки) С., Придворна печ. Б. Шимачек. 137 с. с ил. 1,50 лв.
