Разлика между версии на „Модели“
(→Сюжет) |
|||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
научнофантастичен разказ | научнофантастичен разказ | ||
| − | + | Няколко експерти – скупчени в средата на галерията, забили поглед в белите платна. Тициан, Леонардо, Грюневалд... допреди малкоблестяха багрите на майсторите... Сега платната са празни. Великолепни рамки с пусти, безизразни платна. Сякаш никога до тях не е докосната четка! И много бързо се придвижва странният крадец. „Богородица с младенеца”... Те втренчват поглед в мекия цвят на лицето, в експлозивния венециански залез. И в миг само платното опустява. Златистото на залеза, синьосивото небе. Багрите се разтварят във въздуха сякаш... „Сваляйте платната! – крещи истерично някой. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | По стените на залата висяха платна, от тях някои бяха изпълнени, останалите – все още празни, студени платна. В креслото седеше човек, той се усмихваше самодоволно, откривайки купчина развалени зъби. Той остави настрана вестника, погледът му запълзя по стената. Пъхна ръка в множеството проводници, кристали и премести лоста. Той приближи до стената и с любопитство заразглежда картините. Измърмори нещо, чукна с нокът златистото на венецианския залез. След туй се залови да събира платната. На мястото им на стената той постави нови, празни платна... | |
| − | + | Влезе Художника. | |
| − | + | -Хенри Вайсман! – рече той и се усмихна. | |
| − | + | Физикът настройваше апарата. С мъка успяваше да наклони електронно протонния излъчвател. | |
| − | + | - Какво правиш! – губейки търпение, Художника почукваше платната. | |
| − | + | Стивън надигна лъсналото си теме, попи с кърпичка потта, сега главата му прие официален вид. Тя много приличаше – голата глава на физика – на онези червено оцветени лампи в машината, където се ровеше киой знае защо! | |
| − | + | - Излъчвателят е повреден – поде Стивън. | |
| − | + | - Обещах му картини от Моделиани... – отвърна възбудено Художника. – Обещах му абстракции от Пикасо... | |
| − | + | - Системата е разстроена! – повтори Стивън. | |
| − | + | Художника се изсмя. | |
| − | + | - Ще купим нова – той посегна към лоста. – Още няколко платна само. Обещах на Вайсман абстракция. | |
| − | + | Стивън го дръпна рязко за рамото. | |
| − | + | - Погледни! – извика физикът. – Половината от портрета се проектира върху стената. | |
| − | + | На стената висеше портрет – прекрасно платно на Тициан. Но багрите преливаха през рамката. Към стената – там бяха изобразени очите на младежа и далечни сгради, плувнали в светлината на слънчев залез. На стената блестяха багрите на художника. А част от платното беше пуста. | |
| + | |||
| + | - Ще похабим картините. Излъчвателят дава отклонения... | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| + | |||
== Издания == | == Издания == | ||
Версия от 10:17, 29 юни 2009
| Модели | |
| Автор(и): | Евгени Алексиев |
|---|---|
| Първо издание: | 1980 г. |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Модели“ е разказ от Евгени Алексиев, в жанра научна фантастика.
Сюжет
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
МОДЕЛИ
научнофантастичен разказ
Няколко експерти – скупчени в средата на галерията, забили поглед в белите платна. Тициан, Леонардо, Грюневалд... допреди малкоблестяха багрите на майсторите... Сега платната са празни. Великолепни рамки с пусти, безизразни платна. Сякаш никога до тях не е докосната четка! И много бързо се придвижва странният крадец. „Богородица с младенеца”... Те втренчват поглед в мекия цвят на лицето, в експлозивния венециански залез. И в миг само платното опустява. Златистото на залеза, синьосивото небе. Багрите се разтварят във въздуха сякаш... „Сваляйте платната! – крещи истерично някой.
По стените на залата висяха платна, от тях някои бяха изпълнени, останалите – все още празни, студени платна. В креслото седеше човек, той се усмихваше самодоволно, откривайки купчина развалени зъби. Той остави настрана вестника, погледът му запълзя по стената. Пъхна ръка в множеството проводници, кристали и премести лоста. Той приближи до стената и с любопитство заразглежда картините. Измърмори нещо, чукна с нокът златистото на венецианския залез. След туй се залови да събира платната. На мястото им на стената той постави нови, празни платна...
Влезе Художника.
-Хенри Вайсман! – рече той и се усмихна.
Физикът настройваше апарата. С мъка успяваше да наклони електронно протонния излъчвател.
- Какво правиш! – губейки търпение, Художника почукваше платната.
Стивън надигна лъсналото си теме, попи с кърпичка потта, сега главата му прие официален вид. Тя много приличаше – голата глава на физика – на онези червено оцветени лампи в машината, където се ровеше киой знае защо!
- Излъчвателят е повреден – поде Стивън.
- Обещах му картини от Моделиани... – отвърна възбудено Художника. – Обещах му абстракции от Пикасо...
- Системата е разстроена! – повтори Стивън.
Художника се изсмя.
- Ще купим нова – той посегна към лоста. – Още няколко платна само. Обещах на Вайсман абстракция.
Стивън го дръпна рязко за рамото.
- Погледни! – извика физикът. – Половината от портрета се проектира върху стената.
На стената висеше портрет – прекрасно платно на Тициан. Но багрите преливаха през рамката. Към стената – там бяха изобразени очите на младежа и далечни сгради, плувнали в светлината на слънчев залез. На стената блестяха багрите на художника. А част от платното беше пуста.
- Ще похабим картините. Излъчвателят дава отклонения...
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
