Разлика между версии на „Алеко Константинов“
(Нова страница: {{Инфокутия личност | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични | име = | име-оригин...) |
м (Форматиране и подреждане) |
||
(Не са показани 7 междинни версии от трима потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
− | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
− | + | | име = | |
− | + | | име-оригинал = Алеко Константинов | |
− | + | | име-категории = Константинов, Алеко, Щастливеца | |
− | + | | ник = | |
− | + | | описание = | |
− | + | | портрет = Konstantinov_Al-Do_Chikago_-_korizta2.jpg | |
− | + | | px = 180 | |
− | + | | портрет-текст = „До Чикаго и назад“. Съвременно издание за ученици. | |
− | + | | пол = м | |
− | + | | професия = адвокат | |
− | + | | националност = | |
}} | }} | ||
− | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
− | + | | адрес = | |
− | + | | е-майл = | |
− | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
− | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
− | + | | роден-ден = 1 | |
− | + | | роден-месец = януари | |
− | + | | роден-година = 1863 | |
− | + | | роден-град = Свищов | |
− | + | | роден-регион = | |
− | + | | роден-държава = | |
− | + | | починал-ден = 11 | |
− | + | | починал-месец = май | |
− | + | | починал-година = 1897 | |
− | + | | починал-град = с. Радилово | |
− | + | | починал-регион = | |
− | + | | починал-държава = | |
− | + | | починал-от = атентат | |
}} | }} | ||
− | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка писател |
− | + | | творил-начало = | |
− | + | | творил-край = | |
− | + | | псевдоним = Щастливеца | |
− | + | | жанр = | |
+ | | теми = | ||
+ | | основна-творба = | ||
+ | | други-професии = | ||
+ | }}{{Инфокутия вложка преводач | ||
+ | | от-езици = | ||
+ | | на-езици = | ||
+ | | автори = | ||
+ | | жанрове = | ||
}} {{Инфокутия вложка издател | }} {{Инфокутия вложка издател | ||
− | + | | издателство = | |
− | + | | издания = | |
}} | }} | ||
− | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
− | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
+ | '''Алеко Константинов''' е български писател, журналист и създател на туристическото движение. | ||
− | + | == Биография == | |
+ | |||
+ | Алеко Иваницов Константинов е роден на [[1 януари]] [[1863 г.]] в Свищов. Завършва средно и висше образование в Русия и работи като помощник-прокурор и съдия в София. Уволняван по политически причини, до края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Убит при атентат на [[11 май]] [[1897 г.]] край с. Радилово. | ||
==Принос към фантастиката== | ==Принос към фантастиката== | ||
− | Надали има българин, който не е чел пътеписа на Алеко Константинов | + | Надали има българин, който не е чел пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894), но повечето не подозират, че идеята да отиде до Световната изложба в Чикаго през [[1893 г.]] е породена от публикувания предната година сензационен утопичен роман на Белами. |
− | Славата на един от най-четените американски писатели идва при Едуард Белами | + | |
− | Романа на Белами е изключително популярен | + | Славата на един от най-четените американски писатели идва при Едуард Белами (1850 – 1898) след публикуването на утопичния роман „Поглед назад, 2000-1887“ ([Looking Backward, 2000-1887] (1888; бълг. [[1892 г.]]; ). Героят на романа, потъвайки в месмеричен сън (хипноза), се събужда в Бостън през 2000 г. Книгата има толкова голям успех в света, че за първите 10 години само в САЩ за издадени над 1 милион бройки и е наречен „първият учебник по социализъм в САЩ“. |
− | Пътеписът на А. Константинов | + | |
+ | Романа на Белами е изключително популярен в България, като излиза „побългарено“ издание на [[Илия Йовчев]] и поражда желанието на А. Константинов да види „чудесата на 20 век“, технологиите, които ще променят света и това го кара да направи прочутото си пътуване до Световната изложба в Чикаго през 1893 г. В пътеписа си „До Чикаго и назад“ (1894) са казани топли думи за утопията на Белами, с която А. Константинов се запознал още преди излизането й на български език. | ||
+ | |||
+ | Пътеписът на А. Константинов „До Чикаго и назад“ се преиздава още 11 пъти до 1944 г. в тираж над 25 хил. бр. и е една от най-популярните български книги (включена е днес в училищната задължителна програма). | ||
==Произведения== | ==Произведения== | ||
− | + | === Нефантастика === | |
+ | |||
+ | ==== Пътеписи ==== | ||
+ | *[[1894 г.]] „[[До Чикаго и назад]]“ (Пътни бележки) С., Придворна печ. Б. Шимачек. 137 с. с ил. 1, 50 лв. | ||
− | [[Категория: | + | [[Категория:Нефантасти|Константинов, Алеко]] |
Текуща версия към 12:58, 5 юли 2011
(Алеко Константинов) | |
„До Чикаго и назад“. Съвременно издание за ученици. | |
Професия: адвокат | |
Биографични данни: | |
Роден на: | 1 януари 1863 г. |
Роден в: | Свищов |
Починал на: | 11 май 1897 г. |
Починал в: | с. Радилово |
Починал от: | атентат |
Писател: | |
Псевдоним(и): | Щастливеца |
Алеко Константинов е български писател, журналист и създател на туристическото движение.
Биография[редактиране]
Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в Свищов. Завършва средно и висше образование в Русия и работи като помощник-прокурор и съдия в София. Уволняван по политически причини, до края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Убит при атентат на 11 май 1897 г. край с. Радилово.
Принос към фантастиката[редактиране]
Надали има българин, който не е чел пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ (1894), но повечето не подозират, че идеята да отиде до Световната изложба в Чикаго през 1893 г. е породена от публикувания предната година сензационен утопичен роман на Белами.
Славата на един от най-четените американски писатели идва при Едуард Белами (1850 – 1898) след публикуването на утопичния роман „Поглед назад, 2000-1887“ ([Looking Backward, 2000-1887] (1888; бълг. 1892 г.; ). Героят на романа, потъвайки в месмеричен сън (хипноза), се събужда в Бостън през 2000 г. Книгата има толкова голям успех в света, че за първите 10 години само в САЩ за издадени над 1 милион бройки и е наречен „първият учебник по социализъм в САЩ“.
Романа на Белами е изключително популярен в България, като излиза „побългарено“ издание на Илия Йовчев и поражда желанието на А. Константинов да види „чудесата на 20 век“, технологиите, които ще променят света и това го кара да направи прочутото си пътуване до Световната изложба в Чикаго през 1893 г. В пътеписа си „До Чикаго и назад“ (1894) са казани топли думи за утопията на Белами, с която А. Константинов се запознал още преди излизането й на български език.
Пътеписът на А. Константинов „До Чикаго и назад“ се преиздава още 11 пъти до 1944 г. в тираж над 25 хил. бр. и е една от най-популярните български книги (включена е днес в училищната задължителна програма).
Произведения[редактиране]
Нефантастика[редактиране]
Пътеписи[редактиране]
- 1894 г. „До Чикаго и назад“ (Пътни бележки) С., Придворна печ. Б. Шимачек. 137 с. с ил. 1, 50 лв.