Разлика между версии на „Любомир Николов“
м (→Участие в съвместни издания: +модели-2) |
м (външни връзки) |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
− | Роден е на [[10 януари]] [[1950 г.]] в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ "Климент Охридски" през [[1977 г.]] По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима "Иван Славков" - правят предаването "По хълмовете на времето". Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и | + | Роден е на [[10 януари]] [[1950 г.]] в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ "Климент Охридски" през [[1977 г.]] По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима "Иван Славков" - правят предаването "По хълмовете на времето". Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След [[1991 г.]] е преводач и писател на свободна практика. |
Брат на писателя [[Сим Николов]]. | Брат на писателя [[Сим Николов]]. | ||
Ред 50: | Ред 50: | ||
* „[[Награда Еврокон|Еврокон]]“ ([[1986 г.]]) за „''[[Червей под есенен вятър]]''“ | * „[[Награда Еврокон|Еврокон]]“ ([[1986 г.]]) за „''[[Червей под есенен вятър]]''“ | ||
* „[[Награда Соцкон|Соцкон]]“ ([[1989 г.]]) за цялостно творчество | * „[[Награда Соцкон|Соцкон]]“ ([[1989 г.]]) за цялостно творчество | ||
+ | * Награда на Съюза на преводачите за превода на „''[[Властелинът на пръстените]]''“ | ||
* „[[Читателска награда за най-добър роман на десетилетието]]“ ([[1999 г.]]) за „''[[Десетият праведник]]''“ | * „[[Читателска награда за най-добър роман на десетилетието]]“ ([[1999 г.]]) за „''[[Десетият праведник]]''“ | ||
* „[[Награда за българска фантастика Гравитон|Гравитон]]“ ([[2001 г.]]) за цялостно творчество. | * „[[Награда за българска фантастика Гравитон|Гравитон]]“ ([[2001 г.]]) за цялостно творчество. | ||
Ред 74: | Ред 75: | ||
* „''[[Кораб в бутилка]]''“ | * „''[[Кораб в бутилка]]''“ | ||
* „''[[Гребенче за таласъма]]''“ | * „''[[Гребенче за таласъма]]''“ | ||
− | * „''[[Гората]]''“ | + | * „''[[Гората]]''“ [http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=45&t=kp] |
* „''[[Лекарство против мързел]]''“ | * „''[[Лекарство против мързел]]''“ | ||
* „''[[Бар «Никъде»]]''“ | * „''[[Бар «Никъде»]]''“ | ||
Ред 80: | Ред 81: | ||
* „''[[Пиршеството на хуните]]''“ | * „''[[Пиршеството на хуните]]''“ | ||
* „''[[Започва ваканцията]]''“ | * „''[[Започва ваканцията]]''“ | ||
− | * „''[[Вестоносецът на Истарите]]''“ | + | * „''[[Вестоносецът на Истарите]]''“ [http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=78&t=kp] |
* „''[[Принитател за друлки]]''“ | * „''[[Принитател за друлки]]''“ | ||
Ред 161: | Ред 162: | ||
* {{От Уикипедия|Любомир Николов|731236}} | * {{От Уикипедия|Любомир Николов|731236}} | ||
+ | * [http://www.sf-sofia.com/index.php?menu=5&id=4&t=kp Любомир Николов в клуб Ефремов] | ||
[[Категория:Писатели на научна фантастика|Николов, Любомир]] | [[Категория:Писатели на научна фантастика|Николов, Любомир]] |
Версия от 11:04, 25 януари 2007
Любомир Николов е писател на научна фантастика, преводач, журналист и редактор. Известен е също и с псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Даниелс, под които е издавал предимно книги-игри.
Съдържание
Биография
Роден е на 10 януари 1950 г. в гр. Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ "Климент Охридски" през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима "Иван Славков" - правят предаването "По хълмовете на времето". Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика.
Брат на писателя Сим Николов.
Женен, с една дъщеря от предишен брак.
Награди
Носител е на наградите:
- „Еврокон“ (1986 г.) за „Червей под есенен вятър“
- „Соцкон“ (1989 г.) за цялостно творчество
- Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
- „Читателска награда за най-добър роман на десетилетието“ (1999 г.) за „Десетият праведник“
- „Гравитон“ (2001 г.) за цялостно творчество.
Произведения
Фантастика
Романи
- „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев), 1978 г.
- „Къртицата“, 1981 г.
- „Червей под есенен вятър“, 1986 г. (получил наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
- „Десетият праведник“, 1999 г. (получил Читателска награда за най-добър роман на десетилетието)
Повести и новели
- „По стената“, 1989 г.
Разкази
- „Главният свидетел“
- „Капка воля“
- „Кораб в бутилка“
- „Гребенче за таласъма“
- „Гората“ [1]
- „Лекарство против мързел“
- „Бар «Никъде»“
- „До края на зимната нощ“
- „Пиршеството на хуните“
- „Започва ваканцията“
- „Вестоносецът на Истарите“ [2]
- „Принитател за друлки“
Книги-игри
Любомир Николов е автор на първите български книги-игри. Първата книга-игра, която написва е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство Плеяда под псевдонима Колин Уолъмбъри, но първо е издадена „Огнена пустиня“ от издателство Еквус Арт под истинското име на автора.
- „Огнена пустиня“
- „Замъкът на таласъмите“
- „В лабиринта на времето“
- „Операция «Звезден гост»“
- „Ледените пирати“
- „Реката, от която никой не се завръща“
- „Полетът на грифона“
- „Нокти срещу огън“
- „Леденият вихър на смъртта“
- „Гримоар“
- „Спасете «Титаник»“
- „Таласъмите се завръщат“
- „Тайната на таласъмите“
- „Гората на демона“
- „Черното огледало“
- „Проклятието на замъка Муш-Мурок“
- „Конникът на Апокалипсиса“
- „Сянката на Сатаната“
- „Конан и играта на боговете“
- „Колоните на вечността“
Издания
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1999 г. - „Десетият праведник“ (роман) - издателство „Аргус“
Участие в съвместни издания
- 1980 г. - „Модели-1“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- 1981 г. - „Модели-2“ (антология) - издателство „Градски младежки дом Лиляна Димитрова“
- „Червей под есенен вятър“ (роман)
- 2000 г. - „Чудни хоризонти“ (антология) - издателство „Аргус“
- „Бар „Никъде““ (разказ)
- 2002 г. - „ВИРТ“ (антология) - издателска къща „Квазар“
- „Гората“
Преводи
Превел над 100 книги от най-различни жанрове. Сред тях са:
- „Властелинът на пръстените“ — Джон Роналд Руел Толкин (получил Награда на Съюза на преводачите)
- „Силмарилион“ — Дж. Р. Р. Толкин
- „Недовършени предания“ — Дж. Р. Р. Толкин
- „То“ — Стивън Кинг
- „Сейлъм'с Лот“ — Стивън Кинг
- „Суперкомандос“ (Altered Carbon) — Ричард Морган
- „Разбудени фурии“ (Waken Furies) — Ричард Морган
- „Отвъд безмълвната планета“ (Beyond the Silent Planet) — Клайв Луис
- „Корпорация «Безсмъртие»“ — Робърт Шекли
- „Цивилизация на статуса“ — Робърт Шекли
- „Те вървяха като хората“ — Клифърд Саймък
- „Алиенистът“ — Кейлъб Кар
- „Африкански мемоар“ — Ърнест Хемингуей
- „Клиентът“ — Джон Гришам
- „Адвокат на улицата“ — Джон Гришам
- „Присъдата“ — Джон Гришам
- „Денят след утре“ — Алан Фолсъм
- „Ден за изповед“ — Алан Фолсъм
- „Месията на Дюна I“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт
- „Месията на Дюна II“ (изд. „Орфия“) — Франк Хърбърт
Външни препратки
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Любомир Николов“ в българоезичната Уикипедия.
- Любомир Николов в клуб Ефремов