Разлика между версии на „Павел Вежинов“
От БГ-Фантастика
(→На руски език) |
м (дооправяне) |
||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
Роден е на [[9 ноември]] [[1914 г.]] в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През [[1938 г.|1938]]-[[1944 г.]] следва философия в Софийския университет. От [[1944 г.]] е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От [[1947 г.|1947]] до [[1954 г.]] Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до [[1972 г.]] работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През [[1970 г.]] става Народен деятел на културата, а през [[1974 г.]] е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на [[20 декември]] [[1983 г.]] | Роден е на [[9 ноември]] [[1914 г.]] в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През [[1938 г.|1938]]-[[1944 г.]] следва философия в Софийския университет. От [[1944 г.]] е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От [[1947 г.|1947]] до [[1954 г.]] Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до [[1972 г.]] работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През [[1970 г.]] става Народен деятел на културата, а през [[1974 г.]] е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на [[20 декември]] [[1983 г.]] | ||
| − | Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска | + | Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“. Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика. В разказите си Вежинов не си служи с обичайните научно-технически атрибути, а по-близо до прозата на необичайното, тайнственото. |
| − | Може би и по тези причини много читатели смятат | + | Може би и по тези причини много читатели смятат „Бариерата“, „Белият гущер“, „Езерното момче“ за фантастика. Тези произведения трудно биха могли да бъдат определени и вкарани в един единствен жанр, тъй като в тях майсторски се преплитат реалното и фантазното. |
== Награди == | == Награди == | ||
| Ред 159: | Ред 159: | ||
=== На руски език === | === На руски език === | ||
| − | + | ==== Фантастика ==== | |
| − | |||
| − | + | ===== Самостоятелни издания ===== | |
| − | + | * [[1976 г.]] - ''„Гибель «Аякса»“'', роман, Пер. А. Опульского, 232 с. | |
| − | + | * [[1987 г.]] - ''„Синие бабочки: Фантастические новеллы“'', пер. Р. Белло и И. Марченко; Худ. Иван Есенов Илиев. – София: Свят, 100 с. 40 к. 150 200 экз.) | |
| − | + | * [[1990 г.]] - ''„Гибель «Аякса»“'', роман, Пер. А. Опульского, 232 с. | |
| − | + | * [[1990 г.]] - ''„Синие бабочки: Повести и рассказы“'', Правда, 480 с. – (Мир приключений). 300 000 экз. | |
| − | + | * [[2001 г.]] - ''„Когда ты в лодке...“'', сп. „Если“ | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ====== В съвместни издания ===== | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | * [[1968 г.]] - ''„Однажды осенью...“'', сб. „Человек, который ищет“ | |
| − | + | * [[1968 г.]] - ''„История одного привидения“'', рассказ, Раннее, раннее утро, Художественная литература | |
| − | + | * [[1972 г.]] - ''„История одного привидения“'', рассказ, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература | |
| + | * [[1972 г.]] - ''„Синие бабочки“'', повесть, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература | ||
| + | * [[1972 г.]] - ''„Синие бабочки“'', повесть, Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 15-55 | ||
| + | * [[1972 г.]] - ''„Однажды осенним днем на шоссе“'' („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 55-71 | ||
| + | * [[1976 г.]] - ''„Гибель «Аякса»“'', повесть, Пер. В. Боровишки, С. Плеханова // Третье тысячелетие. – М.: Молодая гвардия, с. 64-164 | ||
| + | * [[1976 г.]] - ''„Гибель «Аякса»“'', роман, Из болгарской фантастики. – София: София-пресс, 1983 – с. 5-230 | ||
| + | * [[1990 г.]] - ''„Однажды осенним днем на шоссе“'' („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Белая бездна. – София: СВЯТ, с. 30-43 | ||
| + | * [[1990 г.]] - ''„Однажды осенним днем на шоссе“'' („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // НЛО в зарубежной фантастике. – Л.: Художественная литература; Телекс, с. 20-34 | ||
== Външни връзки == | == Външни връзки == | ||
* [http://litclub.com/library/fant/vejinov/index.htm Произведения на Павел Вежинов в „Литературен клуб“] | * [http://litclub.com/library/fant/vejinov/index.htm Произведения на Павел Вежинов в „Литературен клуб“] | ||
| + | * [http://archivsf.narod.ru/1914/pavel_vezhinov/index.htm Списък произведения от Павел Вежинов, издавани на руски език] | ||
== Източници == | == Източници == | ||
* {{От Уикипедия|Павел Вежинов|734521}} | * {{От Уикипедия|Павел Вежинов|734521}} | ||
Версия от 12:26, 6 октомври 2012
| Никола Делчев Гугов | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 9 ноември 1914 г. |
| Роден в: | София |
| Починал на: | 20 декември 1983 г. |
Писател: | |
| Псевдоним(и): | Павел Вежинов |
| Жанр(ове): | научна фантастика |
Никола Делчев Гугов (по-известен под псевдонима Павел Вежинов) e класик на българската литература, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.
Съдържание
Биография
Роден е на 9 ноември 1914 г. в София. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др. През 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. От 1944 г. е член на БКП. През есента на 1944 г. участва във войната срещу нацистка Германия като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, и въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от произведения. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в Българска кинематография. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. През 1970 г. става Народен деятел на културата, а през 1974 г. е удостоен със званието Герой на социалистическия труд. Умира внезапно на 20 декември 1983 г.
Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа „Гибелта на Аякс“. Винаги са го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика. В разказите си Вежинов не си служи с обичайните научно-технически атрибути, а по-близо до прозата на необичайното, тайнственото.
Може би и по тези причини много читатели смятат „Бариерата“, „Белият гущер“, „Езерното момче“ за фантастика. Тези произведения трудно биха могли да бъдат определени и вкарани в един единствен жанр, тъй като в тях майсторски се преплитат реалното и фантазното.
Награди
- 1950 г. - „Димитровска награда“
- 1951 г. - „Димитровска награда“
- 1964 г. - Орден „НРБ“, II степен
- 1971 г. - „Димитровска награда“ (с колектив)
- 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
- 1974 г. - Орден „Георги Димитров“
- 1976 г. - „Димитровска награда“
Приноси към фантастиката
Автор е на няколко фантастични разказа и на два романа - „Белият гущер“ и „Бариерата“. „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика. Преведено е на няколко езика. По него има заснет филм с участието на Инокентий Смоктуновски и Ваня Цветкова.
Произведения
Фантастика
Романи
Повести
- 1973 г. - „Над всичко“
- 1977 г. - „Бариерата“
- 1977 г. - „Белият гущер“
- 1982 г. - „Измерения“
- 1968 г. - „Когато си в лодката“
Разкази
- 1967 г. - „В един есенен ден по шосето“
- 1965 г. - „Моят пръв ден“
- 1965 г. - „Сините пеперуди“
- ???? г. - „В една тъмна нощ“
- 1956 г. - „Историята на едно привидение“
Статии
- 1983 г. - „Необятни възможности за въображението“ - в.„АБВ“, №14
Нефантастика
Романи
- „Звездите над нас“
- „Нощем с белите коне“
- „Произшествие на тихата улица“
- „Прилепите летят нощем“
- „Следите остават“
- „Везни“
- „Синият залез"
- „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. Второ издание 1988 г, 65109 екз.
Повести
- „Езерното момче“
- „Втора рота“
- „В полето“
- „Златан“
Сборници
- „Дни и вечери“
- „Мека мебел“
- „Момчето с цигулката“
- „Улици без паваж“
- „Дъх на бадеми“
Филмови сценарии
- „Следите остават“
- „Зарево над Драва“
- „Тримата от запаса“
- „Специалист по всичко“
- „Среднощна среща“
- „На всеки километър“
Публикации
На български език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1968 г. - „Сините пеперуди“ (сборник) - издателство „Български писател“
- 1973 г. - „Гибелта на Аякс; Над всичко“ (роман и повест) - издателство „Народна младеж“
- 1977 г. - „Бариерата. Белият гущер“ - издателство „Български писател“
- 1980 г. - „Сините пеперуди“ (сборник, Библиотека Галактика No. 17) - издателство „Георги Бакалов“
- 1982 г. - „Бариерата. Белият гущер. Измерения“ - издателство „Български писател“
- 1982 г. - „Везни“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1985 г. - „Белият гущер“ (сборник, Библиотека Галактика No. 61) - издателство „Георги Бакалов“
- 1986 г. - „Везни“ (роман) - издателство „Български писател“
- 1987 г. - „Бариерата. Белият гущер. Езерното момче“ (повести) - издателство „Български писател“
- 1989 г. - „Гибелта на Аякс. Над всичко“ (роман и повест) - издателство „Отечество“
- 1995 г. - „Везни“ (роман) - издателство „ФорКом“
- 2007 г. - „Когато си в лодката“ (сборник) - издателство „Сиела“
На руски език
Фантастика
Самостоятелни издания
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
- 1987 г. - „Синие бабочки: Фантастические новеллы“, пер. Р. Белло и И. Марченко; Худ. Иван Есенов Илиев. – София: Свят, 100 с. 40 к. 150 200 экз.)
- 1990 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Пер. А. Опульского, 232 с.
- 1990 г. - „Синие бабочки: Повести и рассказы“, Правда, 480 с. – (Мир приключений). 300 000 экз.
- 2001 г. - „Когда ты в лодке...“, сп. „Если“
= В съвместни издания
- 1968 г. - „Однажды осенью...“, сб. „Человек, который ищет“
- 1968 г. - „История одного привидения“, рассказ, Раннее, раннее утро, Художественная литература
- 1972 г. - „История одного привидения“, рассказ, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
- 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, П. Вежинов. Избранное, Художественная литература
- 1972 г. - „Синие бабочки“, повесть, Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 15-55
- 1972 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Антология. – М.: Молодая гвардия, с. 55-71
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, повесть, Пер. В. Боровишки, С. Плеханова // Третье тысячелетие. – М.: Молодая гвардия, с. 64-164
- 1976 г. - „Гибель «Аякса»“, роман, Из болгарской фантастики. – София: София-пресс, 1983 – с. 5-230
- 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // Белая бездна. – София: СВЯТ, с. 30-43
- 1990 г. - „Однажды осенним днем на шоссе“ („Однажды осенью“), Пер. Р. Белло // НЛО в зарубежной фантастике. – Л.: Художественная литература; Телекс, с. 20-34
Външни връзки
- Произведения на Павел Вежинов в „Литературен клуб“
- Списък произведения от Павел Вежинов, издавани на руски език
Източници
- Тази статия включва текст от статията „Павел Вежинов“ в българоезичната Уикипедия.
