Разлика между версии на „Сто години самота“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Коригиране на често срещани в БГФ дребни проблеми)
(+3 quote fix(es))
Ред 26: Ред 26:
  
 
* [[2007 г.]] - сб. „[[Мигновечност (Издателство Аргус, 2007)|Мигновечност]]“ - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
 
* [[2007 г.]] - сб. „[[Мигновечност (Издателство Аргус, 2007)|Мигновечност]]“ - [[Издателство Аргус|издателство „Аргус“]]
* [[2012 г.]] - „[[Дружество на българските фантасти "Тера Фантазия" (блок материали, "Везни" 2/2012)|сп. "Везни" - 2/2012]]“
+
* [[2012 г.]] - „[[Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ (блок материали, „Везни“ 2/2012)|сп. „Везни“ - 2/2012]]“

Версия от 17:40, 3 декември 2012

Сто години самота
Автор(и): Атанас Петков Славов
Първо издание: 2007 г. -
България
Жанр(ове): психологическа фантастика
Изкуство: литература
Вид: разказ

Поредица:
Цикъл: Фантастична седморка разкази по световно известни заглавия
Предходно: Война и мир
Следващо: Матрицата 4: Резолюции

„Сто години самота“ е къс разказ на Атанас П. Славов в жанра психологическа фантастика.

Сюжет

 

Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!

 

Далечно бъдеще. Комисия от хора на изкуството анализират творчеството на астронавт, останал сам преди сто години на далечна планета. Оставил е след себе си прекрасни романи, картини, музикални композиции. А в същност още в първите дни след аварийното си кацане е бил погълнат от местно същество, което се храни с другите правейки симбиоза. И тъй като няма защитни реакции срещу високоразвитата нервна система на земния пришълец, последният става доминантен в хибридното същество Така че създаденото през тези сто години е от.... човек? Кое всъщност прави човека? Тялото му ли?

 

Внимание: Край на разкриващата сюжета част.

 

Публикации