Разлика между версии на „БГ-Фантастика:Възможност за проверка“

Текуща версия към 15:54, 6 юли 2013

Възможността за проверка (Verifiability) е едно от правилата на БГ-Фантастика.

Целта на БГ-Фантастика е да стане цялостна, прецизна енциклопедия. Възможността за проверка е важен инструмент за постигане на прецизност, затова горещо ви насърчаваме да проверявате своите факти. Обаче, не се престаравайте и не премахвайте непроверена информация, ако цената на това е нарушаване на целостта.

Ние също така имаме за цел да даваме информация и да бъдем неутрални.

Когато даваме информация[редактиране]

Проверката на фактите е досадна, отнемаща време и не особено благодарна работа. Несправедливо е да караме следващите редактори да се ровят за източници, особено когато първоначалното съдържание е спорно. От онези, които пишат статии, за които може да се смята, че ще се нуждаят от проверка на фактите по каквато и да било причина, би трябвало да се очаква да посочат източници за справка, най-добре още при първоначалното написване на статията. Поради тази причина, важно е да се даде възможност за проверка на прецизността и неутралността на вашия текст. Посочването на вашите източници е важна част от това, но не е единственият фактор. Друго основно правило е да се изразявате точно (и да избягвате двусмислени думи). Например:

Говорител на правозащитна организация каза, че този инцидент е част от по-широка тенденция за увеличаване на насилието в региона.

Това е трудно да се провери, защото не знаем откъде да започнем. Много говорители на правозащитни организации може да са направили коментари за инциденти на различни дати и при различни случаи, така че е безотговорно да се очаква някой да проверява всички тези изявления, за да намери такова, което да отговаря на споменатото. По-долу даваме по-добър (примерен) вариант на това изречение:

Илайза Туиск от Амнести Интернейшънъл описа ситуацията в интервю в новините по Channel 4 на 8 юли 2000 г., като каза: „Всичко това е част от една засилваща се в Европа тенденция на протести чрез насилие, на които се отговаря с равностойно насилие”.

Такъв текст е лесен за проверка: всеки може да се свърже или с Илайза Туиск, или с Амнести Интернейшънъл, или с Channel 4. Тъй като се дава точен цитат, а не парафраза, лесно може да се потърси в някоя търсачка. Накрая е даден адресът на страницата, където е поместено интервюто.

Степени на възможност за проверка[редактиране]

Има различни степени на възможност за проверка. От една страна, има факти, които могат да бъдат проверени доста бързо от повечето редактори. За това са необходими достъпни източници в Интернет или в местната библиотека. От друга страна, в края на скалата, са фактите, които могат да бъдат проверени само от специалисти по въпросната тема.

В общи линии, трябва да предположим каква група хора ще редактира въпросната статия: тя трябва да им предоставя възможност за проверка. Следователно, статия на социологична тема може да съдържа текст, който да може да се провери само от социолог – например като се посочи източник за справка в някакъв специален социологичен текст. Обаче със сигурност няма да включва текст, който да бъде проверяван само от физик, тъй като физиците едва ли ще прекарват времето си в проверка на социологична статия.

Ако пишете на тема от добре проучена област, възможно и логично е повечето от редакторите да бъдат запознати с темата и вие ще бъдете малко по-облекчен по отношение на възможностите за проверка. Обаче ако пишете за по-неясна тема, може да се окаже че повечето от редакторите може никога преди да не са чували за нещата, за които пишете и вие трябва да имате това предвид.

Проверка на верността на съдържанието[редактиране]

Има няколко причини, заради които може да пожелаете да проверите нещо от дадена статия:

• Авторът има приноси с неточна или подвеждаща информация.
• Авторът има интерес да даде такава информация.
• Има други грешки в статията и целият материал се нуждае от проверка.
• Прецизността на статията е предмет на обсъждане.
• Темата на статията е от област, в която грешките са често явление.
• Дадено твърдение е неправдоподобно на пръв поглед.
• Дадено твърдение е ключово за цялата статия.
• Дадено твърдение е прекалено неясно.

Ето една примерна процедура за проверка на съдържанието:

1. Ако откриете промяна, направена наскоро, и не сте сигурни дали редакцията е правилна, предложете [[БГ-Фантастика: Разговори|дискусия по въпроса}}.
2. Ако чувствате непреодолимо желание да премахнете дадено твърдение от статията, първо проверете дали на края на статията има посочени източници за справка.
3. Ако има посочени източници за справка, проверете ги. Ако с тяхна помощ можете да потвърдите твърдението, оставете го, в противен случай продължете процедурата.
4. Ако има коментари на дискусионната страница, проверете ги. Твърдението може вече да е било проверено, така че не е необходимо да повтаряте процедурата. Обаче, ако само в дискусионната страница са посочени източници за справка, преместете ги в статията, за да помогнете на хората, които в бъдеще може да пожелаят да направят проверка.
5. Използвайте усета си, за да решите с какво могат да помогнат другите източници и ги проверете. Ако с тяхна помощ можете да потвърдите твърдението, оставете го в статията, в противен случай продължете процедурата.
6. Преместете или копирайте твърдението на дискусионната страница, като обясните, че не сте могли да проверите твърдението и като посочите в кои източници сте проверили.
7. По свое желание можете да проверите историята на статията, за да откриете кой първоначално е добавил това твърдение и да оставите бележка на неговата дискусионна страница, като му обясните, че твърдението му се обсъжда, като го насочите към съответната дискусионна страница.
8. Сега всеки спокойно може да пожелае да се опита да провери твърдението и да даде справка на дискусионната страница.
9. Ако само сте копирали твърдението на дискусионната страница, изчакайте седмица (или произволно избран от вас срок), и ако никой не е открил справка през това време, отстранете го статията. Не се безпокойте, то ще остане на дискусионната страница.
10. Ако някой открие източник за справка, потвърждаващ твърдението, то трябва да бъде върнато в статията с новооткрития източник за справка. За да стане ясно кое твърдение с кой източник за справка е свързано, може би ще е добре да се номерират източниците за справка, като от статията се посочват така: [1] или така: ¹. Ако никой не открие източник за справка, това твърдение може да остане за неопределено време на дискусионната страница.

Щом успешно проверите нещо, трябва да прецените дали да редактирате статията или дискусионната страница, за да бъде по-лесно на другите.

Несигурни източници[редактиране]

Източниците за дадена енциклопедия трябва да бъдат безупречни. Енциклопедията не представлява първичен източник на информация. Нейните автори не правят интервюта или оригинални изследвания. Следователно, всяко нещо, което включваме, трябва да бъде подкрепено от документи, репортажи, изследвания или научни трудове на други хора. В много, ако не в повечето от случаите, трябва да има на разположение няколко източника за потвърждение, в случай че някой иска да се консултира с тях. Източниците трябва да бъдат безупречно свързани с направените твърдения; необичайните твърдения се нуждаят от потвърждение в солидни източници.

Понякога дадено твърдение може да се потвърди само на място със съмнителна достоверност, като например, блог (дневник в Интернет, weblog) или в „жълтата” преса. Ако твърдението е относително маловажно, тогава просто го отстранете – не си хабете думите за твърдения, представляващи малък интерес, или които са със съмнителна стойност. Обаче, ако трябва да го запазите, свържете го с въпросния източник. Например:

Според блога Simply Relative, средният американец има 3,8 братовчеда и 7,4 племенника.

Този случай е сходен на случая, когато се опитваме да постигнем неутрална гледна точка.

Точните правила за посочване на източници са описани на страницата БГ-Фантастика:Посочване на източници.

Неясни теми[редактиране]

Възможността за проверка е проблем при статии на неясни теми. Ако дадена статия засяга тема, за която никога не е писано в публикувани източници или за която е писано само в източници със съмнителна достоверност, то проверката на информацията е много трудна. Изискването за възможност за проверка често пъти е достатъчно да бъде изключена такава статия. Някои редактори казват, че възможността за проверка е единственият критерий, за да се реши дали нещо може да се запази, така че всеки факт, който може да се провери, трябва да бъде включван. В подкрепа на това те често цитират, че Уикитата не са документ на хартия – особено факта, че няма ограничение на пространството.

Други уикипедианци твърдят, че възможността за проверка не е достатъчна и че са необходими и други условия (наричани от тях „значимост”). Те казват, че ако се разчита само на възможността за проверка, това би довело до тенденция към концентрация на последни баналности – клюките за известни личности могат да се проверят в текущите вестници, докато за минали събития по-трудно се намират документи. Те смятат, че това е лошо и ще доведе до намаляване достоверността на БГ-Фантастика.

• „Доверяй, но проверяй” – руска поговорка (доверявай се, но проверявай)
• „Три пъти мери, веднъж режи“ - нашенска поговорка
• „Проверката е висша степен на доверие“ (често оправдание за недоверие)

Източници[редактиране]