Разлика между версии на „Демон, юда и магьосник“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Демон, юда и магьосник | име в оригинал = | други-...)
 
Ред 4: Ред 4:
 
| други-имена          =  
 
| други-имена          =  
 
| език                  =  
 
| език                  =  
| автор                =  
+
| автор                = Венета Въжарова
| издадена-година      =  
+
| издадена-година      = 2014
 
| издадена-държава      =  
 
| издадена-държава      =  
| жанр                  =  
+
| жанр                  = фентъзи, сайънс фентъзи
| вид-изкуство          =  
+
| вид-изкуство          = литература
| вид                  =  
+
| вид                  = рован
| цикъл                =  
+
| цикъл                = Трите книги
 
| предходно            =  
 
| предходно            =  
 
| следващо              =  
 
| следващо              =  

Версия от 16:54, 5 юни 2015

Демон, юда и магьосник
Автор(и): Венета Въжарова
Първо издание: 2014 г.
Жанр(ове): фентъзи, сайънс фентъзи
Изкуство: литература
Вид: рован
Цикъл: Трите книги
Бележки: фантастичните животни са в „биоценозни“ съотношения.


Романът „Демон, юда и магьосник“ е на писателката Венета Въжарова.

Поредицата „Трите книги“ залага на бързо действие, напрегнат и динамичен сюжет, който може да привлече както младата публика, така и по-широката аудитория. Романът е изграден върху митологията за Световното дърво, която присъства в редица фолклорни вярвания навсякъде по света и е един от най-популярните архетипни образи, но в света на „Трите книги“ Дървото е обвързано в биологична симбиоза със създания, които не присъстват в нито една митология.

Книгата е написана в традициите на класическото, приключенско фентъзи, а в пластовете ѝ са втъкани освен подмолна война между жреци и светска власт, битки за надмощие и подчинение, любов и съперничество, вражда, предателство, гибел и препратки към стари санскритски текстове, кабала, юнгианска психология, древни скандинавски религии и български фолклор, но те са използвани не за познание, а за изграждане на мистична атмосфера, създаване на мисловни асоциации при прочита, както и за изобретяването на приказните събития, тоест така са вплетени, че да служат на фабулата и фентъзи епиката, на заплитането и разплитането на сюжета.

Също така интересна черта на произведението е, че авторката е използвала научните си познания по билогия и екология, така че фантастичните същества и животни се намират във взаимовръзката на истински биоценоз.


Публикация: