Разлика между версии на „Първопричина“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Публикация:)
Ред 4: Ред 4:
 
| други-имена          =  
 
| други-имена          =  
 
| език                  =  
 
| език                  =  
| автор                =  
+
| автор                = Ясен Трендафилов
| издадена-година      =  
+
| издадена-година      = 2011
 
| издадена-държава      =  
 
| издадена-държава      =  
| жанр                  =  
+
| жанр                  = социална фантастика
| вид-изкуство          =  
+
| вид-изкуство          = литература
| вид                  =  
+
| вид                  = повест
 
| цикъл                =  
 
| цикъл                =  
 
| предходно            =  
 
| предходно            =  

Версия от 20:24, 8 юни 2015

Първопричина
Автор(и): Ясен Трендафилов
Първо издание: 2011 г.
Жанр(ове): социална фантастика
Изкуство: литература
Вид: повест


Романът „Първопричина“ е на писателя Ясен Трендафилов подписан с псевдоним Язоната.


Едно ревю на Дилян Благов:

„Тази книга заслужава внимание.

Поставена в сравнително близко бъдеще, тя обрисува доста своеобразна картина на един свят, много променен в сравнение със сегашния благодарение на технология, която премахва склонността към насилие у всеки човек на планетата. Години след като насилието е изцяло изкоренено и хората дори са загубили инстинктите си да реагират на него, се появява прецедент... и авторът му е едно дете. Законът е категоричен – смърт за извършителя на насилствения акт, въпреки че пострадалият не е човек, а котето на детето и въпреки че актът изглежда напълно необясним с рационални средства, а пък мотивите така и не са установени. Трагедията на родителите е едната тема, която разглежда авторът; другата е представена чрез нова сюжетна линия, занимаваща се с група студенти и техните усилия да стигнат до първопричината за забравеното от хората насилие, което винаги преди това е било неизменна част от съществуването на човечеството...

Освен оригиналния сюжет в книгата има и няколко оригинални идеи, като например тази за ускорителя на дискусиите (ех, да беше инсталиран такъв в нашето Народно събрание) или за импулсния трансформатор, с който изследователите търсят първопричината назад в миналото. Самият текст има своите грапавини в стилово и граматическо отношение, диалозите и образите често се нуждаят от редакция и на места напомнят за студентска курсова работа по литература, но определено ми направи впечатление.

Оформлението на страниците и корицата също е интересно.“


Публикация:



Външни връзки: