Разлика между версии на „Името (Карастоянов)“
От БГ-Фантастика
(Нова страница: {{Инфокутия произведение | име = Името | име в оригинал = | други-имена = | ез...) |
м |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
}} | }} | ||
| − | + | '''„Името“''' е роман от писателя [[Христо Карастоянов]]. | |
| − | |||
| − | |||
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“ | „Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“ | ||
| + | == Публикации == | ||
| − | + | * [[2012 г.]] - „[[Името (Издателство Жанет 45, 2012)|Името]]“ | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | * [[2012 г.]] - [[Името (Издателство Жанет 45, 2012)|Името]] | ||
Текуща версия към 01:36, 22 юни 2015
| Името | |
| Автор(и): | Христо Карастоянов |
|---|---|
| Първо издание: | 2012 г. |
| Жанр(ове): | психологическа фантастика |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | роман |
„Името“ е роман от писателя Христо Карастоянов.
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. И прозвучава въпросът: „Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.“
