Разлика между версии на „Клонингите си отиват (Издателство Весела Люцканова, 2004)“
м |
м |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| съдържа = роман | | съдържа = роман | ||
| автор = [[Весела Люцканова]] | | автор = [[Весела Люцканова]] | ||
| − | | корица = | + | | корица = Клонинги отиват.jpg |
| px = | | px = | ||
| корица-текст = | | корица-текст = | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
}} | }} | ||
| − | '''„Клонингите си отиват“''' | + | Книгата '''„Клонингите си отиват“''' съдържа [[Клонингите си отиват]] третия научнофантастичен роман на писателката [[Весела Люцканова]] от цикъла ѝ за тези необичайни същества. |
| + | |||
| + | == Съдържание == | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 1 част: „Мария фон Еди-коя си“, | ||
| + | |||
| + | 2 част: „Обиколките на Стивън“ | ||
| + | |||
| + | 3 част: „Доктор Калахан“. | ||
== Други == | == Други == | ||
Текуща версия към 02:10, 11 февруари 2016
| Клонингите си отиват | |
| роман — научна фантастика, социална фантастика | |
| автор: | Весела Люцканова |
 | |
| Издание: | първо |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Кога: | 2004 г. |
| Издателство: | „Весела Люцканова“ |
| Формат: | 84 х 108/32 |
| Страници: | 288 |
| ISBN: | 954-311-017-4 |
| Екип: | |
| Художник: | Валентин Киров |
| Редактор: | Вихра Манова |
| Печат: | „Инвестпрес“ АД |
| Поредица: | |
| Име: | „Колекция Автограф“ |
Книгата „Клонингите си отиват“ съдържа Клонингите си отиват третия научнофантастичен роман на писателката Весела Люцканова от цикъла ѝ за тези необичайни същества.
Съдържание[редактиране]
1 част: „Мария фон Еди-коя си“,
2 част: „Обиколките на Стивън“
3 част: „Доктор Калахан“.
Други[редактиране]
На страница 4 има следното посвещение: На Нели и Стефан с обич.
Текстът на ІV корица гласи:
С този роман моята сага за клонингите приключва. Когато през 1971 година написах първия „КЛОНИНГИ“, смятах, че той ще бъде единствен. Но създаването на клонингите от мечта на човечеството се превърна в доказана заплаха (за мен винаги е била такава), обещаваща не безсмъртие, а израждане и преждевременно остаряване.
ВСЕКИ Е ЕДИНСТВЕН И НЕПОВТОРИМ, моето верую.
Много години преди шумната реклама на Клонейд, че са създали първото клонирано бебе, написах втория роман „Клонингите се завръщат“. И в него като че ли бях описала точно тази клиника с жаждата за слава и пари. И власт. Само че след шумната реклама последва убийствено мълчание. Защо?
Защото заплахата от израждане е истина. Всеки е неповторим. Дори учените се убедиха, че бъдеще има единствено в репродуктивното клониране и особено в стволовите клетки, така щедро захвърляни с пъпната връв при раждането. И ето че се роди и последният роман от сагата „КЛОНИНГИТЕ СИ ОТИВАТ“.
А темата за клонингите ме преследваше години наред, за да започвам отново и отново да пиша за тях. Каква ще бъде следващата ми тема? Нека да остане изненада за вас, мои читатели!
Весела Люцканова (ръкописен подпис)
