Разлика между версии на „Извънземни мисли за Земното“
(Нова страница: {{Инфокутия книга | име = Извънземни мисли за Земното | произведение = монограф...) |
м |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия книга | {{Инфокутия книга | ||
| име = Извънземни мисли за Земното | | име = Извънземни мисли за Земното | ||
| − | | произведение = | + | | произведение = |
| − | | жанр = | + | | жанр = |
| − | | съдържа = | + | | съдържа = монография |
| автор = Елит Николов | | автор = Елит Николов | ||
| корица = Nikolov korica.jpg | | корица = Nikolov korica.jpg | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| месец = | | месец = | ||
| година = | | година = | ||
| − | | издателство = Димитър Благоев | + | | издателство = „[[Издателство Димитър Благоев|Димитър Благоев]]“ |
| формат = | | формат = | ||
| брой-страници = 184 | | брой-страници = 184 | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
}} | }} | ||
| − | + | '''Извънземни мисли за Земното''' е книга от културолога проф. [[Елит Николов]]. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | == Съдържание == | ||
* Слънчевото селение на човечеството | * Слънчевото селение на човечеството | ||
| Ред 53: | Ред 51: | ||
* Смътните очертания на идното | * Смътните очертания на идното | ||
| − | + | == Авторска анотация == | |
| − | |||
| − | == Авторска анотация | ||
Когато през 1989 г. се появи книгата ми „Земни мисли за извънземното”, космическите начинания на човечеството будеха предимно озадаченост от постигнатото. Онова, което предстоеше да стане, се мержелееше само в догадките ни. Научните очаквания за утрешния космически ден на хората също се разгръщаха като продължение на ставащото в нашия земен живот, или, ако се изразим чуждоезично - като екстраполация на сегашното в бъдното. | Когато през 1989 г. се появи книгата ми „Земни мисли за извънземното”, космическите начинания на човечеството будеха предимно озадаченост от постигнатото. Онова, което предстоеше да стане, се мержелееше само в догадките ни. Научните очаквания за утрешния космически ден на хората също се разгръщаха като продължение на ставащото в нашия земен живот, или, ако се изразим чуждоезично - като екстраполация на сегашното в бъдното. | ||
Днес, почти четвърт век след тази книга, извънземната човешка дейност започна щедро да подхранва въображението. Дори да го подтиква към обобщаващи научни изводи и предположения. Появиха се устройства за извънземни видове дейности, чието присъствие сега усеща огромна част от човечеството. Та оттам, откъм извънземието, наблюдават какво правим и денем, и нощем. Снимат ни, слушат ни, помагат ни да възприемаме телевизионни и радио предавания, да общуваме и прочие, и прочие. Вероятно се месят в земното ни всекидневие и по друг, но неизвестен нам, начин. | Днес, почти четвърт век след тази книга, извънземната човешка дейност започна щедро да подхранва въображението. Дори да го подтиква към обобщаващи научни изводи и предположения. Появиха се устройства за извънземни видове дейности, чието присъствие сега усеща огромна част от човечеството. Та оттам, откъм извънземието, наблюдават какво правим и денем, и нощем. Снимат ни, слушат ни, помагат ни да възприемаме телевизионни и радио предавания, да общуваме и прочие, и прочие. Вероятно се месят в земното ни всекидневие и по друг, но неизвестен нам, начин. | ||
| + | |||
Стана, следователно, възможна, дори потребна и друга научна гледна точка - не само от земята към небосвода, но и към все по-умаляващите се живи и неживи състояния на естеството. Земните мисли за извънземното вече могат да се съчетават и с извънземен размисъл за земните дела, макар той все още да се основава предимно на предположения и очаквания. Именно „предимно”, а не „само”, защото към тях като опори на мисълта се прибавиха и явления, които будят нови и съвсем делови съображения у човечеството. | Стана, следователно, възможна, дори потребна и друга научна гледна точка - не само от земята към небосвода, но и към все по-умаляващите се живи и неживи състояния на естеството. Земните мисли за извънземното вече могат да се съчетават и с извънземен размисъл за земните дела, макар той все още да се основава предимно на предположения и очаквания. Именно „предимно”, а не „само”, защото към тях като опори на мисълта се прибавиха и явления, които будят нови и съвсем делови съображения у човечеството. | ||
Текуща версия към 15:28, 13 октомври 2016
| Извънземни мисли за Земното | |
| монография | |
| автор: | Елит Николов |
 | |
| Издателски данни: | |
| Издадено в: | България |
| Език: | български |
| Издателство: | „Димитър Благоев“ |
| Страници: | 184 |
| ISBN: | 841687668186 |
Извънземни мисли за Земното е книга от културолога проф. Елит Николов.
Съдържание[редактиране]
- Слънчевото селение на човечеството
- Човекът в извънземието
- Звездното обществено сцепление
- Извънземни импулси в духовната субстанция
- Смътните очертания на идното
Авторска анотация[редактиране]
Когато през 1989 г. се появи книгата ми „Земни мисли за извънземното”, космическите начинания на човечеството будеха предимно озадаченост от постигнатото. Онова, което предстоеше да стане, се мержелееше само в догадките ни. Научните очаквания за утрешния космически ден на хората също се разгръщаха като продължение на ставащото в нашия земен живот, или, ако се изразим чуждоезично - като екстраполация на сегашното в бъдното.
Днес, почти четвърт век след тази книга, извънземната човешка дейност започна щедро да подхранва въображението. Дори да го подтиква към обобщаващи научни изводи и предположения. Появиха се устройства за извънземни видове дейности, чието присъствие сега усеща огромна част от човечеството. Та оттам, откъм извънземието, наблюдават какво правим и денем, и нощем. Снимат ни, слушат ни, помагат ни да възприемаме телевизионни и радио предавания, да общуваме и прочие, и прочие. Вероятно се месят в земното ни всекидневие и по друг, но неизвестен нам, начин.
Стана, следователно, възможна, дори потребна и друга научна гледна точка - не само от земята към небосвода, но и към все по-умаляващите се живи и неживи състояния на естеството. Земните мисли за извънземното вече могат да се съчетават и с извънземен размисъл за земните дела, макар той все още да се основава предимно на предположения и очаквания. Именно „предимно”, а не „само”, защото към тях като опори на мисълта се прибавиха и явления, които будят нови и съвсем делови съображения у човечеството.
