Разлика между версии на „Никола Хвойненски“

Текуща версия към 16:48, 13 октомври 2016

Никола Хвойненски е писател и краевед.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Роман[редактиране]

• 1935 г. - Един сън. Рупчос през 1999 г.

НИКОЛА КОСТАДИНОВ ЖАЛОВ

(Биография)

Никола Костадинов Жалов е роден на 16 януари (стар стил) 1900 в с. Хвойна, Чепеларска околия (сега Смолянска обл.) в семейството на Костадин и Гина Жалови. Той е първото дете на семейството, което в последствие се сдобива с още две деца Иван и Величка. Първоначалното и прогимназиалното си образование Н. Жалов завършва в родното си село. Гимназиалното си образование започва в гр. Станимака (сега Асеновград), където учи ІV и V клас, след което се премества в І-ва мъжка гимназия в гр. Пловдив, която завършва през 1918 г. Негов учител по български език и литература в Пловдивската гимназия е г- жа Сеченова – тогава изявена литераторка. Тя забелязва влечението на Н. Жалов към литературата, отделя му специално внимание и се занимава с него извънкласно. Ученикът помества своите първи материали в гимназиални издания под псевдонима Николай Хвойненски, с които се подписва и по-късно. След завършването на средното си образование отбива военната си служба в І-ви Пловдивски пехотен полк (1919 – 1920), а в периода 1920-1921 е преместен в т.нар. „Царска рота” в Чамкория (Боровец), която е охранявала двореца „Царска Бистрица” и ловните хижи Съръгьол и Овнарско. По време на службата си в Чамкория, при едно посещение на Цар Борис ІІІ-ти в ротата, Жалов е определен да го приветства от името на войниците. Той изготвя приветствието и го прочита, за което бива поздравен лично от царя и между двамата се провежда кратък разговор. В последствие тази среща и разговора стават причина Н. Жалов да бъде поканен на служба в двореца. След отбиване на военната си служба Н. Ж работи (1921-1923) като касиер-счетоводител в мелницата на братя Пелтекови – гр. Пловдив. През 1922 г., по време на лов в Родопите, Цар Борис ІІІ спира в с. Хвойна, посещава бащината къща на Н. Жалов (който не е бил в дома си) и проявява интерес за неговото житие и битие. На тръгване Царят казва на родителите на Н. Жалов да, предадат на сина им, че може да отиде да работи в двореца. Младият човек не се отзовава на височайшата покана, но през следващата 1923 г. в мелница Пелтеков, където тогава работи Н. Ж, идва служител от двореца и лично го кани да постъпи на служба в двореца. През м.ноември 1923 е назначен като домакин-снабдител в двореца в София, а през 1926 е преназначен за счетоводител в Интендантството на цивилната листа на Царя. През 1927 г. се венчава с Райна Костадинова Трифонова, родом от гр. Брацигово, която го дарява с две деца Константин (1928) и Маргарита (1932). През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед” и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931.По-късно Н. Ж става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание. До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед „излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: Ст. Шишков, В. Дечев, Н. Вранчев, Екзарх Стефан, а също така и писателя А. Страшимиров, ген. К. Лукаш, проф. Ст. Младенов и др. Н. Жалов се изявява не само като редактор, но и като автор на стихотворения и проза. По-важни негови материали са: „През мъглите на миналото” „Подвигът на родопчанката”, „Сън” през 1930 г.; през 1931: Хр. Попконстантинов” и „Картини от Рупчос”; през третата годишнина (1932) – „Добри ли сте? ”, „Сватбарски обичаи – напеви, Борово”, „Калугерица”, „През сърцето на Централните Родопи”; през 1933 г. – „Родопци от старо време- Петър Гаралията” и др. През 1934 г. Излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов - повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999”. По-късно, за нея, в списание „Родопи” (кн. 2/1966) академик Н. Хайтов пише: „... Жалов воден от голямата си любов към своята Ропка (Рупчос) и желанието да я види напреднала и възродена в стопанско, просветно и културно отношение рисува светло бъдеще, един честит и заможен живот, така силно бленуван от онеправданото в миналото родопско население...” През 1939 г. Н. Ж е приведен на работа в гр. Кричим във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941-1946 е на служба в царския дворец Евксиноград, край гр. Варна, където работи като домакин – счетоводител. След референдумът през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св. Седмочисленици” в София, където работи до 1952 година. От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Н. Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой”- София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5-6 месеца, Н. Жалов живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край. Така той успява да натрупа значителна по обем краеведска информация и същевременно започва да я обработва и систематизира в ръкописен вид. В редакционната статия на сп.”Родопи” (кн. 4/1975) четем следното: „...А Никола Жалов е оставил не „нещо”, а грамада от ръкописи за далечното и близко минало на неговата мила Ропка. Естествено най-много страници са посветени на Хвойна – селото, в което Жалов се е родил, но не са пренебрегнати и околните села..." Наистина в Държавния архив в гр. Смолян в личния архив на Н. Жалов се съхраняват 186 архивни единици. Това са предимно ръкописи отразяващи творческото дело на Никола Жалов, много от които недовършени поради преждевременната му кончина. В центъра на непубликуваното му творчество стоят селищните проучвания в Долен Рупчос, с тенденцията те да бъдат обвързани в един краеведски труд. Разбира се, в центъра на вниманието е родното му село Хвойна, но задълбочени изследвания той провежда и в съседните Бяла черква, Бачково, Борово, Дедево, Добралък, Дряново, Забърдо, Косово, Лилково, Малево, Наречен, Ситово, Сотир, Тъмраш и Югово. Ръкописните трудове отразяват богата палитра от краеведчески проучвания на техния автор: селищна и родова история; топонимия; предания и легенди; народни обичаи; народни песни; народна медицина; пътища и пътни съобщения в Рупчос; развитието на поминъка и занаятите; по-важните събития от историята на Рупчоския край като цяло (Османското нашествие, помохамеданчването, Балканската война, Съединението и пр); портрети на родопчани и исторически личности; непубликувани статии и разкази, един незавършен роман пр. Независимо от незавършеността на една част от трудовете, като цяло ръкописното наследство оставено от Н. Жалов бе ценно градиво за списването на няколко краеведски труда: за село Павелско „От далечността”на Г. Пашев, 1983 г. и „Павелско” от Й. Семерджиев, 1996; за с. Орехово „Орехово” от А. Калинов, 1988 г.; за с. Хвойна „Светлини над Рупчос” (1989) и „Хвойна сърцето на Ропката” (2004) от Г. Арнаудов. Но използванана от цитираните автори информация е една незначителна част от съдържанието на сътвореното от Н. Жалов, което в количество е с обем над 4 300 листа (ръкопис и машинопис). В своите проучвания, бъдещите изследователи на Рупчоския край, със сигурност, също ще потърсят сериозна опора в това, което ни е завещал Н. Жалов, но ако една част от материалите бъдат публикувани, то ще станат достъпни и за широката публика от родолюбиви българи. Мисията на Н. Жалов като изследовател, творец, книжовник и общественик е била споделяна и насърчавана от много интелектуалци сред, които изпъкват имената на А. Страшимиров, акад. А. Теодоров-Балан, акад. Н. Хайтов, акад. М. Арнаудов, проф. Хр. Вакарелски, проф. С. Велков, екзарх Стефан, генерал К. Лукаш и др. Скромният родопчанин е имал близки приятелски връзки не само с тях, но и с десетки люде от любимата си Ропка и околността. Сред тях са имената на А. Бобоцов и Д. Кръстанов от с. Павелско, Н. Тарашев и Е. Въргулев от с. Хвойна, Хр. Калинов от с. Орехово, А. Даскалов от Асеновград, А. Паскалев от съседното на Хвойна с. Косово и много други. Пословично е сърдечното му приятелство с Тодор К. Стойчев– участник в три войни, награден с три кръста за храброст, търговец и общественик, живеещ в гр. Пловдив, но родом от Косово. В края на м. Април 1965 г., след заболяване, Н. Жалов постъпва в държавната болница в гр. Пловдив, където почива на 7 май с.г. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася акад. Михаил Арнаудов. Никола Жалов не дочаква осъществяването на мечтите си за духовно, социално и икономическо преобразяване на родния му край. Но за сметка на това, делото му, макар и да не е проучено изцяло, не остана незабелязано и неоценено. През лятото на 2000-та година в родното му село бе чествана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия хвойненец. Кметство на с. Хвойна взе решение за именуване на една от селските улици на името на Н. Жалов, а на родната му къща да бъде поставена паметна плоча.

Публикации[редактиране]

Роман[редактиране]

• 1935 г. - Един сън. Рупчос през 1999 г.