Разлика между версии на „Иван Д. Атанасов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
 
(Не са показани 3 междинни версии от друг потребител)
Ред 52: Ред 52:
 
}}
 
}}
 
}}
 
}}
'''Иван Атанасов''' е писател и преводач. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете [[хорър]], [[психотрилър|психотрилър]], [[фантастика]] и [[фентъзи]]. Използва псевдонима '''deadface'''.  
+
'''Иван Атанасов''' е писател, преводач и редактор. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете [[хорър]], [[психотрилър|психотрилър]], [[фантастика]] и [[фентъзи]]. Използва псевдонима '''deadface'''.  
  
 
== Биография ==
 
== Биография ==
Ред 58: Ред 58:
 
Роден е през [[1979 г.]] Завършва английска филология в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и работи като преводач, рецензент и редактор за различни издателства.  
 
Роден е през [[1979 г.]] Завършва английска филология в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и работи като преводач, рецензент и редактор за различни издателства.  
  
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив” за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер” от Дейвид Морел (Хермес, 2001). През 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков” за художествения превод на романа „Принцът на огъня” от Даниъл Силва (Хермес, 2007). През 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив”, този път за художествения превод на „Последната лекция” от Ранди Пауш (Хермес, 2009). През 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб” за художествения превод на сборника „Кървави книги” от Клайв Баркър (Колибри, 2012). През 2017 г. е номиниран за наградата "Еврокон" в категорията "Най-добър преводач", а през 2018 г. е обявен за "Преводач на годината" от Националния клуб за фентъзи и хорър.
+
До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив” за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер” от Дейвид Морел (Хермес, 2001). През 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков” за художествения превод на романа „Принцът на огъня” от Даниъл Силва (Хермес, 2007). През 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив”, този път за художествения превод на „Последната лекция” от Ранди Пауш (Хермес, 2009). През 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб” за художествения превод на сборника „Кървави книги” от Клайв Баркър (Колибри, 2012). През 2017 г. е номиниран за наградата „Еврокон“ в категорията "Най-добър преводач", а през 2018 г. е обявен за „Преводач на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър.
  
 
Като белетрист има публикации:  
 
Като белетрист има публикации:  
 
* във вестниците „Марица“, „Глас“ и „Вести“  
 
* във вестниците „Марица“, „Глас“ и „Вести“  
 
* в списанията „[[Списание Зона F|Зона F]]“, „[[Списание Дракус|Дракус]]“ и „[[Списание Факел|Факел]]“
 
* в списанията „[[Списание Зона F|Зона F]]“, „[[Списание Дракус|Дракус]]“ и „[[Списание Факел|Факел]]“
* в антологиите „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“ (Аргус, 2004), „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“ (Аргус, 2006), „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ (Екопрогрес, 2011), „[[Вдъхновени от краля (Издателство Гаяна, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“ (Gaiana, 2014), „[[451 градуса по Бредбъри (Издателство Гаяна, 2015)|451 градуса по Бредбъри]]“ (Gaiana, 2015), „[[Писъци (Издателство Гаяна, 2016)|Писъци]]“ (Gaiana, 2016), „[[ПО крилете на гарвана (Издателство Гаяна, 2016)|По крилете на гарвана]]“ (Gaiana, 2016) и „[[Вой|Вой]]“ (Gaiana, 2017)  
+
* в антологиите „[[Ласката на мрака (Издателство Аргус, 2004)|Ласката на мрака]]“ (Аргус, 2004), „[[Знойни хоризонти (Издателство Аргус, 2006)|Знойни хоризонти]]“ (Аргус, 2006), „[[До Ада и назад (Издателство Екопрогрес, 2011)|До Ада и назад]]“ (Екопрогрес, 2011), „[[Вдъхновени от краля (Издателство Гаяна, 2014)|Вдъхновени от Краля]]“ (Gaiana, 2014), „[[451 градуса по Бредбъри (Издателство Гаяна, 2015)|451 градуса по Бредбъри]]“ (Gaiana, 2015), „[[Писъци (Издателство Гаяна, 2016)|Писъци]]“ (Gaiana, 2016), „[[ПО крилете на гарвана (Издателство Гаяна, 2016)|По крилете на гарвана]]“ (Gaiana, 2016) и „[[Вой (издателство Gaiana, 2017)|Вой]]“ (Gaiana, 2017)  
 
* в сборниците „[[Две луни (Издателство Изток-Запад, 2016)|Две луни]]“ (Изток-Запад, 2016) и „[[Рецепта за кошмари (Издателство Изток-Запад, 2018)|Рецепта за кошмари]]“ (Изток-Запад, 2018)
 
* в сборниците „[[Две луни (Издателство Изток-Запад, 2016)|Две луни]]“ (Изток-Запад, 2016) и „[[Рецепта за кошмари (Издателство Изток-Запад, 2018)|Рецепта за кошмари]]“ (Изток-Запад, 2018)
  
Ред 145: Ред 145:
 
* [[2016 г.]] - „[[ПО крилете на гарвана (Издателство Гаяна, 2016)|По крилете на гарвана]]“ (антология) - [[Издателство Гаяна|издателство „Gaiana“]]
 
* [[2016 г.]] - „[[ПО крилете на гарвана (Издателство Гаяна, 2016)|По крилете на гарвана]]“ (антология) - [[Издателство Гаяна|издателство „Gaiana“]]
 
** „[[Бзззз]]“ (разказ)
 
** „[[Бзззз]]“ (разказ)
* [[2017 г.]] - „[[Вой|Вой]]“ (антология) - [[Издателство Гаяна|издателство „Gaiana“]]
+
* [[2017 г.]] - „[[Вой (издателство Gaiana, 2017)|Вой]]“ (антология) - [[Издателство Гаяна|издателство „Gaiana“]]
 
** „[[Горкият мистър Хайд]]“ (разказ)
 
** „[[Горкият мистър Хайд]]“ (разказ)
  

Текуща версия към 19:10, 28 октомври 2018

Иван Атанасов
писател
Иван Атанасов.jpg

Биографични данни:
Роден на: 1979 г.

Писател:
Творчески период: 1994 г. -
Псевдоним(и): deadface
Жанр(ове): хорър, научна фантастика, фентъзи

Преводач:
От езици: английски
На езици: български

Иван Атанасов е писател, преводач и редактор. Живее и работи в гр. Пловдив, България. Пише в жанровете хорър, психотрилър, фантастика и фентъзи. Използва псевдонима deadface.

Биография[редактиране]

Роден е през 1979 г. Завършва английска филология в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и работи като преводач, рецензент и редактор за различни издателства.

До момента е превел над 30 книги. През 2002 г. е номиниран за наградата „Пловдив” за художествения превод на сборника с разкази „Черна вечер” от Дейвид Морел (Хермес, 2001). През 2007 г. е номиниран за наградата „Кръстан Дянков” за художествения превод на романа „Принцът на огъня” от Даниъл Силва (Хермес, 2007). През 2010 г. е номиниран отново за наградата „Пловдив”, този път за художествения превод на „Последната лекция” от Ранди Пауш (Хермес, 2009). През 2012 г. печели наградата на блогърското жури на „Книга за теб” за художествения превод на сборника „Кървави книги” от Клайв Баркър (Колибри, 2012). През 2017 г. е номиниран за наградата „Еврокон“ в категорията "Най-добър преводач", а през 2018 г. е обявен за „Преводач на годината“ от Националния клуб за фентъзи и хорър.

Като белетрист има публикации:

Десет негови стихотворения са отпечатани в сп. „Тракия“.

Администратор е на българския форум, посветен на Стивън Кинг и секретар на клуб Lazarus.

Произведения[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Разкази[редактиране]

Сборници[редактиране]

Публикации[редактиране]

На български език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Самостоятелни книги[редактиране]
Участие в съвместни издания[редактиране]
Публикации в периодика[редактиране]

Преводи[редактиране]

Фантастика[редактиране]