Разлика между версии на „Николай Новкиришки“
Ред 43: | Ред 43: | ||
Образование: | Образование: | ||
− | Първа езикова гимназия - Варна, спец. „немски език“, | + | Първа езикова гимназия - Варна, спец. „немски език“, „Мартин Лутер” Университет, гр. Хале, Германия, квалификация „дипломиран стоматолог“. Работи в собствена стоматологична практика – гр. Варна. |
Известен е предимно с романа си „[[Пътетърсача Зунк]]“ и приказки. | Известен е предимно с романа си „[[Пътетърсача Зунк]]“ и приказки. | ||
Ред 49: | Ред 49: | ||
+ | == За себе си с усмивка == | ||
− | + | Между политането на човека в Космоса и първата разходка със скафандър заплашвала да зейне събитийна дупка, но Необяснимата съдба съзряла празнотата и бързо-бързо ме изпратила на този свят. Така 1963-та се превърна в паметна (за мен), а в знака на Овена засияла ярката звезда на скромен българин с велика мисия. Пронизани от просветление, родителите ми избрали да се казвам Николай. (Което означава „победител на народи”.) | |
− | + | След четири години припкане по пътя към победата Необяснимата съдба реши, че съм скучал достатъчно и ми проводи братче – Весел. Спокойният живот изквика и отпраши като отскубнала се свинка-коледарка. Братлето бързо схвана, че участта на малкия в семейството е незавидна, и дръзко мина в опозиция. Това не бяха просто смутни времена, а „нежна” гражданска война, завършила за щастие без жертви. | |
− | |||
− | Между политането на човека в Космоса и първата разходка със скафандър заплашвала да зейне събитийна дупка, но Необяснимата съдба съзряла празнотата и бързо-бързо ме изпратила на този свят. Така 1963-та се превърна в паметна (за мен), а в знака на Овена засияла ярката звезда на скромен българин с велика мисия. Пронизани от просветление, родителите ми избрали да се казвам Николай. (Което означава | ||
− | След четири години припкане по пътя към победата Необяснимата съдба реши, че съм скучал достатъчно и ми проводи братче – Весел. Спокойният живот изквика и отпраши като отскубнала се свинка-коледарка. Братлето бързо схвана, че участта на малкия в семейството е незавидна, и дръзко мина в опозиция. Това не бяха просто смутни времена, а | ||
Все пак Съдбата се смили (а може и да се е стреснала за мен), защото ме изтегли от територията на военни действия и ме набута в родната казарма. Там две години бàях на овенския си нрав, за да изляза с твърдото решение да променя света. | Все пак Съдбата се смили (а може и да се е стреснала за мен), защото ме изтегли от територията на военни действия и ме набута в родната казарма. Там две години бàях на овенския си нрав, за да изляза с твърдото решение да променя света. | ||
Ред 65: | Ред 63: | ||
Източник: [http://www.divingbg.com/authors.php?id=46 DIVING.BG] | Източник: [http://www.divingbg.com/authors.php?id=46 DIVING.BG] | ||
− | == Публикации | + | == Публикации == |
− | |||
− | * [[2002 г.]] - | + | * [[2002 г.]] - „Приказка за старото море и мъдрата гора или какво забравиха хората” (ИК „Стено”, 2002); |
− | * [[2003 г.]] - | + | * [[2003 г.]] - „Уроците на Урзи” (Изд. „Оцосур” 2003); |
− | * [[2003 г.]] - | + | * [[2003 г.]] - „Приказка за Еколина или изкуството да бъдеш фея” (ИК „Стено”, 2003); |
− | * [[2008 г.]] - ''„[[Пътетърсача Зунк (Издателство Жанет 45, 2008)|Пътетърсача Зунк]]“'' - [[Издателство Жанет 45]] | + | * [[2008 г.]] - ''„[[Пътетърсача Зунк (Издателство Жанет 45, 2008)|Пътетърсача Зунк]]“'' - [[Издателство Жанет 45|издателство „Жанет 45“]] |
Версия от 19:40, 28 октомври 2018
Николай Новкиришки | |
Професия: зъболекар | |
Националност: българин | |
Координати: | |
Адрес: | Варна |
Биографични данни: | |
Роден на: | 09 04 1963 г. |
Роден в: | Варна |
Николай Новкиришки е български писател, зъболекар, и гмуркач.
Образование: Първа езикова гимназия - Варна, спец. „немски език“, „Мартин Лутер” Университет, гр. Хале, Германия, квалификация „дипломиран стоматолог“. Работи в собствена стоматологична практика – гр. Варна.
Известен е предимно с романа си „Пътетърсача Зунк“ и приказки.
За себе си с усмивка
Между политането на човека в Космоса и първата разходка със скафандър заплашвала да зейне събитийна дупка, но Необяснимата съдба съзряла празнотата и бързо-бързо ме изпратила на този свят. Така 1963-та се превърна в паметна (за мен), а в знака на Овена засияла ярката звезда на скромен българин с велика мисия. Пронизани от просветление, родителите ми избрали да се казвам Николай. (Което означава „победител на народи”.) След четири години припкане по пътя към победата Необяснимата съдба реши, че съм скучал достатъчно и ми проводи братче – Весел. Спокойният живот изквика и отпраши като отскубнала се свинка-коледарка. Братлето бързо схвана, че участта на малкия в семейството е незавидна, и дръзко мина в опозиция. Това не бяха просто смутни времена, а „нежна” гражданска война, завършила за щастие без жертви.
Все пак Съдбата се смили (а може и да се е стреснала за мен), защото ме изтегли от територията на военни действия и ме набута в родната казарма. Там две години бàях на овенския си нрав, за да изляза с твърдото решение да променя света.
А той ми се усмихваше широко, ала сред блясъка съзрях и почернели зъби – и осъзнах, че мисията ми е да му стана зъболекар! Градът на пет тепета тесен бе за грандиозни ми планове, та вперих взор в Германия. Потомствен, ала още плах германофил, най-сетне проумях, че с немския си мога волно да се шматкам по Европата… (А покрай другото окрадох занаята на господа германските професори.)
И докато претворявах острите му зъби в перли, светът – не щеш ли – взе, та ми зашепна за съкровените си тайни. А аз, нали бях вече с немско възпитание, дисциплинирано приех и тази нова орис – да ги предам на хората. Така прописах – то приказки, та детски книжки, че и романи напоследък… За слава и пари Необяснимата съдба не спомена, но може просто да се е разсеяла. Пък и нали сме над елементарните неща! Пътувам, слушам шепота на времето, оглеждам се в морето и продължавам да я търся – истината за перфектната усмивка…
Източник: DIVING.BG
Публикации
- 2002 г. - „Приказка за старото море и мъдрата гора или какво забравиха хората” (ИК „Стено”, 2002);
- 2003 г. - „Уроците на Урзи” (Изд. „Оцосур” 2003);
- 2003 г. - „Приказка за Еколина или изкуството да бъдеш фея” (ИК „Стено”, 2003);
- 2008 г. - „Пътетърсача Зунк“ - издателство „Жанет 45“