Разлика между версии на „Иван Вазов“

От БГ-Фантастика
Направо към: навигация, търсене
(Външни връзки)
(Външни връзки)
 
(Не е показана една междинна версия от същия потребител)
Ред 268: Ред 268:
 
на Иван Вазов „В недрата на Родопите“
 
на Иван Вазов „В недрата на Родопите“
 
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47810&rb_v=viewtopic#p47810 Фантастично отличие и за класѝка] – информация и грамота
 
* [[2020 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47810&rb_v=viewtopic#p47810 Фантастично отличие и за класѝка] – информация и грамота
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47999&rb_v=viewtopic#p47999 „Ангелът“] – разказ от Иван Вазов
+
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=47999&rb_v=viewtopic#p47999 „Ангелът“] – фентъзи разказ от Иван Вазов
 +
* [[2021 г.]] – [http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=48079&rb_v=viewtopic#p48079  „Кулата“] – хорър балада от Иван Вазов
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
  
 
* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}
 
* {{От Уикипедия|Иван Вазов|735980}}

Текуща версия към 15:27, 26 септември 2021

Иван Минчов Вазов
Ivan Vazov.jpg
Иван Вазов
Професия: писател

Биографични данни:
Роден на: 9 юли 1850 г.
Роден в: Сопот
Починал на: 22 септември 1921 г.
Починал в: София

Писател:
Творчески период: 1870 г. - 1921 г.
Жанр(ове): научна фантастика и фентъзи

Бeлежки:
Патриархът на българската литература

Иван Вазов (27 юни/9 юли 1850 г., Сопот — 22 септември 1921 г., София) е български писател, патриарх на следосвобожденската българска литература.

Биография[редактиране]

Детство и юношество[редактиране]

Иван Минчев Вазов е роден в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 г. учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 г. в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 г. в „Периодическо списание на Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.

Eмиграции в Румъния[редактиране]

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2–3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

След завръщането си в България Вазов учителства (18721873 г.) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.

След неуспеха на Старозагорското въстание (1875 г.) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Румъния. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.

През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 г. — септември 1880 г.). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“

Пловдивски период[редактиране]

От 5 октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание от Народната партия, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период — Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участва в редактирането на вестник „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Търновската Конституция от княз Александър Батенберг. В началото на 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ — първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878 г.). През 1885 г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ — първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори.

Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове — цикъла „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др.

Руски период[редактиране]

През есента на 1886 г., след събитията около преврата от 9 август, започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

Софийски период[редактиране]

От 1889 г. живее в София. През 1890 г. основава списание „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (в два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни през 19121918 г. откликва с 3 стихосбирки — поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето.

Действителен член на БКД (днес БАН) от 1881 г., почетен член на БАН от 1921 г.

Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896 г.).

Награден е и с приза „Тера“, връчван от списанието на българския фендъм „Тера фантастика“ (2020 г.).

Псевдоними[редактиране]

Някои от псевдонимите, които Вазов използва, са: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ – Последният ден на ХХ век, както и на някои фентъзита – разказа Ангелът (Великденска приказка), поемата В царството на самодивите (първа по жанра си у нас), отделни стихотворения. Към НФ поезията пък се причислява неговото стихотворение Рентгеновите лучи.

Стил и особености[редактиране]

В творбите на Вазов присъстват няколко основни теми:

  • Свободата на България и борбата за постигането ѝ
  • Любовта към рода и родината
  • Защита и утвърждаване на българското
  • Геройските победи и позорните поражения
  • Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
  • Социалната и морална нищета („Елате ни вижте!“)
  • Безразличието на българските управници

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 г. за нуждите на новооснованото списание „Наука“ написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест — „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени — този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза — повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“. Повестта „Немили-недраги“ е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху „хъшовете“ — безименните герои на историята.

През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест „Митрофан и Дормидолски“, с недовършения разказ за предизборната демагогия „Нов свят и нови людье“ (по-късно „Кандидат за хамама“), с разказите за Сръбско-българската война („Вълко на война“, „Писмо до дядо попа в с. К.“ и „Стоянчо из Ветрен“, „Иде ли?“), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му „Нова земя“, който е своеобразно продължение на „Под игото“. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението (1885 г.), като Вазов проявява и свои политически пристрастия. На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на 19 и началото на 20 век става основна в прозата му.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях Вазов редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката и проправят пътя на младата българска драматургия. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав и Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след Васил Друмев и Добри Войников.

Още от края на 19 век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Библиография[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Разкази[редактиране]

Фантастична поезия[редактиране]

Отзиви[редактиране]

Нефантастика[редактиране]

Романи[редактиране]

  • „Под игото“
  • „Нова земя“
  • „Светослав Тертер“
  • „Казаларската царица“

Повести и новели[редактиране]

  • „Митрофан и Дормидолски“
  • „Немили-недраги“
  • „Чичовци“ (Галерия от типове и нрави български в турско време)
  • „Кардашев на лов“
  • „Нора“

Други разкази[редактиране]

  • „Дядо Йоцо гледа“
  • „Една българка“
  • „Апостолът в премеждие“
  • „Иде ли?“
  • „Пейзаж“
  • „Тъмен герой“
  • „Вестникар ли?“
  • „Хаджи Ахил“
  • „Урок“
  • „Ново преселение“
  • „Травиата“
  • „Кандидат за „хамама""
  • „Сладкодумен гост на държавната трапеза“
  • „Grаnde Maritza teinte de sang (Шуми Марица) “
  • „Из Кривините“
  • „Чистият път“
  • „Левски (Из „Немили-недраги„) “
  • „Белимелецът“
  • „Негостолюбиво село“
  • „Павле Фертигът“

Поеми[редактиране]

  • „В царството на самодивите“
  • „Грамада“ (Поема из шопския живот)
  • „Загорка“

Пътеписи[редактиране]

  • „В недрата на Родопите“
  • „Висините“
  • „Витоша“
  • „Рила“
  • „Пирин“
  • „Един кът от Стара планина“
  • „Волът“
  • „Юмрукчал“
  • „Велико Търново“
  • „Царевец“
  • „На върха Свети Никола“
  • „Розовата долина и Тунджа“
  • „Един наш черноморски бисер“

Драми[редактиране]

  • „Хъшове“
  • „Към пропаст“
  • „Службогонци“

Комедии[редактиране]

  • „Службогонци“ (Станчо Квасников на гости у министъра)
  • „Вестникар ли?“

Публикации[редактиране]

Сборници с разкази[редактиране]

  • „Разкази 1881-1901“
  • „Драски и шарки“
  • „Видено и чуто“
  • „Пъстър свят“
  • „Утро в Банки“
  • „Разкази 1901-1921“

Стихосбирки[редактиране]

  • „Пряпорец и гусла“ (1876, издадена в Букурещ, свързана с Априлското въстание)
  • „Тъгите на България“ (1877)
  • „Избавление“ (1878)
  • „Майска китка“
  • „Първи стихотворения“ (1870–1876)
  • „Стихотворения“, печатани през 1877–1880
  • „Гусла“
  • „Епопея на забравените“
  • „Поля и гори“
  • „Стихотворения за малки деца“
  • „Италия“
  • „Сливница“
  • „Звукове“
  • „В лоното на Рила“
  • „Скитнишки песни“ (Впечатления и усещания в Малката и Голямата Стара планина)
  • „Под нашето небе“
  • „Стихотворения“, печатани през 1900–1910
  • „Под гръма на победите“
  • „Песни за Македония“
  • „Нови екове“
  • „Какво пее планината“
  • „Люлека ми замириса“
  • „Не ще загине“
  • „Стихотворения“, печатани през 1913–1921 г.

На руски език[редактиране]

Фантастика[редактиране]

Публикации в периодика[редактиране]

Превод: Евгений Харитонов, с. 153-156

Външни връзки[редактиране]

на Иван Вазов „В недрата на Родопите“

Източници[редактиране]