Разлика между версии на „Кирил Кръстев“

Текуща версия към 10:36, 7 юли 2011

Кирил Василев Кръстев е изкуствовед, редактор, есеист, критик.

Биография[редактиране]

Роден е в с. Кортенска баня, Бургаска област през 1904 г. Някои източници посочват Ямбол за негово рождено място, заради факта, че много години от дейността му са свързани с този град. Записва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923–1925 г.), завършва естествени науки там през 1930 г. Специализира изкуствознание в Париж (1938–1939 г.).

Работи като гимназиален учител в София, Никопол, Плевен. Редактор на в. „Тракиец“, в. „Просветно единство“. В периода 1952–1961 г. работи в Отделението за изкуствознание при БАН. От 1922 г. започва да сътрудничи на различни печатни издания със статии, есета, литературни текстове и художествена критика - вестниците „Тракиец“, „Изток“, „Стрелец“, „Литературен глас“, „Слово“, на списанията „Българска мисъл“, „Философски преглед“, „Златорог“ и др. Създател и редактор на сп. „Crescendo“ през 1922 в Ямбол, в което се публикуват статии, мнения и манифести в подкрепа на най-модерните течения в европейската култура. Сред сътрудниците му е самият Фелипе Тома Маринети, предводител на движението „футуризъм“.

От 1940 до 1941 г. Кирил Кръстев е редактор и съредактор на библиотека „Знание“, на „Съвременно изкуство“ - (1946–1947 г.), на „Научен мироглед“ (1947), „Реалистично четиво“ (1947).

Носител е на наградата „Николай Райнов“ на СБХ за 1989 г.

Умира на 2 септември 1991 г.

Творчески път[редактиране]

Кръстев започва като поет, утвърждава се като есеист, литературен критик и кинокритик, публицист, изкуствовед. В широките му литературни и научни интереси фигурират и хипотези за Атлантида, анализи на изкуството на Океания.

В областта на изкуствознанието прави анализи и изследвания на средновековни паметници от българската култура - Боянската църква, Земенския манастир, Хрельовата кула, църквата „Св. Георги“ в София и др. Голяма част от изкуствоведските му изследвания са посветени и на модерни български и световни художници. В една от беседите си по ББС, интелектуалецът Петър Увалиев определя Кирил Кръстев като „най-големия специалист върху творчеството на Пикасо от Желязната завеса на изток“. Автор е на студии и монографии върху акцентни имена в българското модерно изобразително изкуство - Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Жорж Папазов, Георги Бакърджиев, Иван Пенков, Георги Павлов и др.

Приноси към фантастиката[редактиране]

Кирил Кръстев е изкуствоведът, който приема космическия цикъл на Васил Иванов за явление в родната графика и открива изложбата му със споменатия цикъл. Той е автор и на статии за творческата еволюция на Васил Иванов, приживе и след неговата смърт, ценно свидетелство за всички онези, които знаят, че художникът е обявен за невъзвращенец (нещо, оказало се невярно) и за формалист, чиито пластични решения са несъвместими с нормите на социалистическото изкуство.

В края на своя живот работи върху монография за фантастичното българско изкуство, която остава неиздадена. Чрез писателя-фантаст Александър Карапанчев е привличан за сътрудник на сп. „ФЕП“, където представя художника-фантаст Илия Пейков, живял в Италия.