Разлика между версии на „Безумие“
м (прекатегоризиране) |
|||
| (Не са показани 6 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия произведение | {{Инфокутия произведение | ||
| − | | име | + | | име = Безумие |
| − | | име в оригинал | + | | име в оригинал = |
| − | | други-имена | + | | други-имена = |
| − | | език | + | | език = |
| − | | автор | + | | автор = [[Георги Райчев]] |
| − | | издадена-година | + | | издадена-година = 1920 |
| − | | издадена-държава | + | | издадена-държава = |
| − | | жанр | + | | жанр = [[диаболизъм]] |
| − | | вид-изкуство | + | | вид-изкуство = литература |
| − | | вид | + | | вид = разказ |
| − | | цикъл | + | | цикъл = |
| − | | предходно | + | | предходно = |
| − | | следващо | + | | следващо = |
| − | | бележки | + | | бележки = |
}} | }} | ||
| − | '''„Безумие“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]]. | + | '''„Безумие“''' е разказ на [[Георги Райчев]], представител на българския [[диаболизъм]]. |
Разказът е издаден за пръв път през [[1920 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а през [[1923 г.]] Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“. | Разказът е издаден за пръв път през [[1920 г.]] в [[Списание Златорог|сп. „Златорог“]], а през [[1923 г.]] Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
== Представяне == | == Представяне == | ||
| − | В „Безумие“ особено ясно проличава връзката на литературното направление [[диаболизъм]] в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм. | + | В „Безумие“ особено ясно проличава връзката на литературното направление [[диаболизъм]] в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм. |
| + | |||
| + | За допълнителна информация посетете следния адрес: | ||
| + | |||
| + | * [http://tyanko-tenev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html „Безумие“ на Георги Райчев] | ||
== Сюжет == | == Сюжет == | ||
{{spoilers}} | {{spoilers}} | ||
| − | Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта. | + | Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта. |
| − | В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ѝ пред очите ѝ) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ѝ бъде баща, и къде е лудата. | + | В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ѝ пред очите ѝ ) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ѝ бъде баща, и къде е лудата. |
Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ѝ блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ. | Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ѝ блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ. | ||
{{endspoilers}} | {{endspoilers}} | ||
| − | == | + | == Публикации == |
=== На български език === | === На български език === | ||
| Ред 44: | Ред 48: | ||
* [[1923 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 24 – 46 | * [[1923 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Разкази (Книгоиздателство Акация, 1923)|Разкази]]“'', София, [[Книгоиздателство Акация|Книгоиздателство „Акация“]], с. 24 – 46 | ||
| − | |||
* [[1940 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | * [[1940 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани съчинения в три тома (Георги Райчев, Издателство Хемус, 1940)|Избрани съчинения в три тома]]“''. С., [[Издателство Хемус|Издателство „Хемус“]]. Том ІІ | ||
| − | |||
* [[1982 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 101 – 121 | * [[1982 г.]] – '''Георги Райчев.''' ''„[[Избрани творби (Издателство Български писател, 1982)|Избрани творби]]“''. С., [[Издателство Български писател|издателство „Български писател“]], с. 101 – 121 | ||
| − | + | [[Категория:Разкази - диаболизъм]] | |
| − | [[Категория: Разкази - диаболизъм]] | + | [[Категория:Произведения от Георги Райчев]] |
| − | [[Категория: Произведения от Георги Райчев | + | [[Категория:Разкази - 1920 г.]] |
| − | |||
| − | [[Категория: Разкази - 1920 г.]] | ||
Текуща версия към 00:45, 15 март 2017
| Безумие | |
| Автор(и): | Георги Райчев |
|---|---|
| Първо издание: | 1920 г. |
| Жанр(ове): | диаболизъм |
| Изкуство: | литература |
| Вид: | разказ |
„Безумие“ е разказ на Георги Райчев, представител на българския диаболизъм.
Разказът е издаден за пръв път през 1920 г. в сп. „Златорог“, а през 1923 г. Г. Райчев събира всички свои диаболични творби и ги издава в книгата „Разкази“.
Съдържание
Представяне[редактиране]
В „Безумие“ особено ясно проличава връзката на литературното направление диаболизъм в България с войните и последиците от тях. Хората са объркани, уплашени, животът е изтикан насила извън всички установени дотогава норми и не може да поеме в своето традиционно русло. Понятията за морално и неморално, живот и смърт са се размили, близките са живи на единия ден и мъртви на другия, ти си извикан на фронта и от земеделец ставаш убиец, бащи на семейства усещат властта си на военни и се превръщат в мародери и изнасилвачи. В тая атмосфера реалността е нежелана и всичко, което е фантазно и нереално, се превръща в алтернативна реалност. Тя обаче често е не по-малко ужасяваща и влудяваща за героите в произведенията на българския диаболизъм.
За допълнителна информация посетете следния адрес:
Сюжет[редактиране]
Внимание: Материалът по-долу разкрива сюжета на произведението!
Действието е ситуирано в малко турско градче с българско население. Сраженията се водят някъде наблизо, но все пак в абстракното пространство. Войната също е абстракция, ужасяваща и променяща хората до неузнаваемост, каращи ги да живеят като сенки сред сенките, помръкнали, объркани, залавящи се за домакинските си задължения и стопанската работа (доколкото е възможна в такива времена), като за единствените опори, задържащи ги в реалността. Навсякъде се говори и могат да се видят белезите на смъртта.
В градчето се е установил поради заболяването си млад поручик. Трескавите му бълнувания го отвеждат до един друг човек в това населено място, който е попаднал в междувремието и нито е в цивилния, нито във военния живот – една побъркана (защото са избили близките ѝ пред очите ѝ ) жена, която е била държана заключена, но е избягала. Болестта сякаш изостря сетивата му дотолкова, че пръв усеща, когато се ражда незаконно дете и вижда как сам свещеникът (стожерът уж на морала) го отнася в неизвестна посока – преди всички узнава какво се е случило и с момичето Латинка, насилено от полковника, на когото е прислужвало и който може да ѝ бъде баща, и къде е лудата.
Поручикът не е назован поименно, но въпреки нереалността на живота му в това безлично, мрачно място, времето на случващото се е точно посочено – Страстната седмица и Великден. Младият офицер дори решава да се включи в шествието по тесните криви улички през нощта на погребението Христово. Там почти припада в тълпите, натъпкани в сокаците, движещи се бавно и спиращи със запалени свещи при всяка порта. Тогава вижда онази страшна жена, която мисли за Смъртта – тя гледа точно него и очите ѝ блестят в мрака. Едва се добира до дома си. В съновиденията му се явяват семейният дом и мъртвият му брат. Особено експресивно е описанието на това, как майка му го отвежда до стаята, как отваря вратата и той вижда смъкналият се в стола си ранен на три места Васил да дере ризата и кожата си и да се опитва неистово да запуши дупките от пушечните си рани, а кръвта се лее по ръцете му и по пода. Отвън през прозореца се вижда уж майка му, но нейното лице се превръща в лицето на Смъртта, притиснато и разплескано о стъклото на прозореца, грозно, разкривено и ужасяващо. Страхът кара поручика да се събуди и тогава вижда онази същата жена от нощното шествие, как приближава чорлава и протегнала ръце да го докопа, как се придвижва, опряла гръб o стената – крачка по крачка... Болният се разкрещява, вижда черна сянка, която се премята и избягва, а по-късно му казват, че е намерена паднала от скалите жена, която била луда и избягала, разбивайки дървената решетка на прозореца си. Остава неяснотата дали поручикът е видял Смъртта и тя е хукнала да вземе душата на лудата жена, паднала от скалите край селото, или е видял самата луда – но никой от притичалите не я е видял да излиза от стаята му, когато се е развикал за помощ.
Внимание: Край на разкриващата сюжета част.
Публикации[редактиране]
На български език[редактиране]
Издания в периодика[редактиране]
- 1920 г. - Сп. „Златорог“, година І, кн. 5, с. 557
Самостоятелни издания[редактиране]
- 1923 г. – Георги Райчев. „Разкази“, София, Книгоиздателство „Акация“, с. 24 – 46
- 1940 г. – Георги Райчев. „Избрани съчинения в три тома“. С., Издателство „Хемус“. Том ІІ
- 1982 г. – Георги Райчев. „Избрани творби“. С., издателство „Български писател“, с. 101 – 121
