Разлика между версии на „Калчо“

Текуща версия към 09:01, 7 юли 2011

Калчо e измислен герой от романите на Елин Пелин „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

Описание[редактиране]

Калчо е в истинския смисъл на тази дума фантастичен герой. Ако в края на първата книга от поредицата за Ян Бибиян става ясно, че този глинен човек оживява, защото е напръскан с капки жива вода, то това ни най-малко не обяснява как изобщо е бил жив и преди това, след като е бил изработен от майстора грънчар Чичо Горчилан.

В „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ Калчо е второстепенен герой, който се появява в началото и края на книгата. Той е изработен от глина и без никакви обяснения разбираме, че може да говори, да се движи, да мисли, да си живее като нормален човек. Оставен на пейката да съхне, се среща с Ян Бибиян и Фют, които отново се чудят каква беля да направят. Намесва се старият дявол, бащата на Фют и разменя главите на Ян Бибиян и Калчо. Така главният герой в първата книга от поредицата на Елин Пелин прекарва две трети от романовото действие не просто с чужда, а с глинена глава. Това му харесва в началото, защото тая глава е празна и не му се налага да мисли, нищо не го занимава особено. Но в края на книгата, когато е победил Мирилайлай и се връща на горната земя, срещата между Ян Бибиян и Калчо е индикаторът, безпогрешно сочещ обръщането на главния герой към доброто. Ян се засрамва, защото вижда, че момчето от глина се е грижило много добре за главата му. Тя е сресана, чиста, умита. А самият ѝ собственик ни най-малко не се е старал да поддържа добрия ѝ външен вид. Дяволчето Фют решава да извърши повторната размяна на главите в момента, в който Калчо се е потопил във водата да навлажни разсъхнатото си от жегата тяло. Изведнъж главата на Ян Бибиян отново е на раменете му, а тази на Калчо – на неговите и трупът на Калчо остава на дъното на реката. Фют иска да го зарежат, но Ян Бибиян се възпротивява, казва, че няма да допусне да умре, вади глиненото момче и го напръсква с последните останали в китката на Лиана капки жива вода. Калчо вече е бил бездиханен, но оживява и двамата се завръщат заедно в родното градче под звуците на камбанен звън.

Във втората част на дилогията за Ян Бибиян Калчо от второстепенен става главен герой и измества напълно Фют, който пък от главен в първия става епизодичен герой във втория роман – „Ян Бибиян на Луната“. Калчо е не по-малко смел от Ян Бибиян, съпровожда го в първото по рода си човешко пътешествие до Луната, заедно картографират невидимата ѝ страна и заедно се оказват обект на нежните чувства и сватбените намерения на дъщерите на цар Ягага – Дагада и Шагада. От женитба ги спасява само фактът, че случайно са видели свещените животни, а който ги съзре, според поверието на лунагите, няма право да встъпва в брак, защото това ще донесе нещастие и на него, и на всички негови близки и познати.

Ако трябва да сравняваме Ян Бибиян и Калчо, вторият не отстъпва по нищо на първия, дори неговият образ притежава повече психологическа дълбочина и става по-симпатичен на читателите с това, че е показан в момент на раздвоение. Ян Бибиян иска да се върне при любимото си момиче на Земята. Единствените моменти на психологизъм, свързани с него, са тези, в които е показана ревността му, че Фют посещава все по-често Иа в негово отсъствие. Докато Калчо се колебае и сериозно се замисля дали изобщо да се връща на родната си планета. Обзет от тъга, споделя съвсем откровено и с болка, че не е нито красив, нито толкова умен като Ян Бибиян и никой не го чака и не тъгува за него там. Той е различен на Земята толкова, колкото и на Луната. И нито на едно от двете места не е интересен или очарователен. На Луната все пак има шанс да се ожени за принцеса – нещо немислимо на Земята. Калчо е добър, но измъчван от своето несъвършенство и някак близък до съвременните разбирания за кризите на личността. Докато Ян Бибиян от много лош изведнъж става много добър, от най-големият пакостник – най-големият герой на градчето си.