Разлика между версии на „Текла Алексиева“
м (пропусната скоба) |
|||
| (Не са показани 7 междинни версии от трима потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия личност | {{Инфокутия личност | ||
| − | | лични | + | | лични = {{Инфокутия вложка личност-лични |
| − | + | | име = Текла Алексиева | |
| − | + | | име-оригинал = | |
| − | + | | име-категории = Алексиева, Текла | |
| − | + | | ник = | |
| − | + | | описание = художник | |
| − | + | | портрет = Teklaalex.jpg | |
| − | + | | px = | |
| − | + | | портрет-текст = | |
| − | + | | още-следпортрет = | |
| − | + | | пол = ж | |
| − | + | | професия = | |
| − | + | | националност = | |
}} | }} | ||
| − | | координати | + | | координати = {{Инфокутия вложка личност-координати |
| − | + | | адрес = | |
| − | + | | е-майл = | |
| − | + | | уебсайт = | |
}} | }} | ||
| − | | био | + | | био = {{Инфокутия вложка личност-био |
| − | + | | роден-ден = 2 | |
| − | + | | роден-месец = ноември | |
| − | + | | роден-година = 1944 | |
| − | + | | роден-град = София | |
| − | + | | роден-регион = | |
| − | + | | роден-държава = | |
| − | + | | починал-ден = | |
| − | + | | починал-месец = | |
| − | + | | починал-година = | |
| − | + | | починал-град = | |
| − | + | | починал-регион = | |
| − | + | | починал-държава = | |
| − | + | | починал-от = | |
}} | }} | ||
| − | | дейности | + | | дейности = {{Инфокутия вложка художник |
| − | + | | творил-начало = | |
| − | + | | творил-край = | |
| − | + | | псевдоним = | |
| − | + | | жанр = | |
| − | + | | теми = | |
| − | + | | стил = фантастичен хиперреализъм | |
| − | + | | област = | |
| − | + | | основна-творба = | |
| − | + | | други-професии = | |
}} | }} | ||
| − | | бележки | + | | бележки = {{Инфокутия вложка личност-бележки |
| − | + | | бележки = | |
}} | }} | ||
}} | }} | ||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
== Биография == | == Биография == | ||
| − | Родена е на [[2 ноември]] [[1944 г.]] в София. | + | Родена е на [[2 ноември]] [[1944 г.]] в София. |
| − | + | Текла Вилхелм Иванова - бъдеща Алексиева, завършва 34 гимназия (днес в тази сграда е настанено 133 СУ „А.С.Пушкин“)в София, випуск 1962 година. | |
Завършила е ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията. От [[1974 г.]] участва в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина. От теми и тематика, отговаряща на времето и съдържанието на изложбите през 70-те и 80-те години (творбите ѝ „Вела Пеева“, гоблена „От векове за векове“), художничката проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване (живописната композиция „Кръстовище“), което се явява един от първите ѝ силни опити в тази насока. За тази цел Текла Алексиева се ориентира към оригинални визии, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ланшафт. | Завършила е ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията. От [[1974 г.]] участва в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина. От теми и тематика, отговаряща на времето и съдържанието на изложбите през 70-те и 80-те години (творбите ѝ „Вела Пеева“, гоблена „От векове за векове“), художничката проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване (живописната композиция „Кръстовище“), което се явява един от първите ѝ силни опити в тази насока. За тази цел Текла Алексиева се ориентира към оригинални визии, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ланшафт. | ||
| − | През [[1996 г.]] Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик - там Баба Марта е показана като вечната булка, с класически надиплени поли, с пищна гръд, с поза на критска богиня от времето на матриархата. | + | През [[1996 г.]] Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик - там Баба Марта е показана като вечната булка, с класически надиплени поли, с пищна гръд, с поза на критска богиня от времето на матриархата. |
| − | Носител е на награди от изложби на илюстрациите у нас, а през [[1985 г.]] по БНТ е | + | Носител е на награди от изложби на илюстрациите у нас, а през [[1985 г.]] по БНТ е излъчен филм за нея (сценарист и водещ: Стефан Тихчев). |
== Приноси към фантастиката == | == Приноси към фантастиката == | ||
| − | Текла Алексиева е позната преди всичко с над 120-те си корици на фантастичната [[Поредица Библиотека Галактика|библиотека „Галактика“]] на варненското издателство [[издателство Георги Бакалов| | + | Текла Алексиева е позната преди всичко с над 120-те си корици на фантастичната [[Поредица Библиотека Галактика|библиотека „Галактика“]] на варненското издателство „[[издателство Георги Бакалов|Георги Бакалов]]“. В тях тя показва разнообразие, ефектна цветност, внимание към детайла и пространството. Работила е още в оформлението на учебници, експерименталния буквар от [[1980 г.]], книгата на [[издателство Кибеа|издателство „Кибеа“]] ''„Духовни водачи на България“'' (съвместно с художника [[Буян Филчев]] и [[Христо Хаджитанев]]), календари и др. |
За първите ѝ корици член на редколегията казва: ''„Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“'' | За първите ѝ корици член на редколегията казва: ''„Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“'' | ||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
Освен с поредицата си корици към библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е участвала в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „[[Клуб Васил Иванов|Васил Иванов]]“ - изложби на фантастичното изкуство (например през [[1985 г.]] в Пловдив). По време на Фестивала на клубовете по фантастика участва с оригиналите на кориците „Краят на вечността“ на Айзък Азимов и „Дървото на вси светии“ на Рей Бредбъри. | Освен с поредицата си корици към библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е участвала в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „[[Клуб Васил Иванов|Васил Иванов]]“ - изложби на фантастичното изкуство (например през [[1985 г.]] в Пловдив). По време на Фестивала на клубовете по фантастика участва с оригиналите на кориците „Краят на вечността“ на Айзък Азимов и „Дървото на вси светии“ на Рей Бредбъри. | ||
| − | [[Категория: Носители на награда Гравитон|Алексиева, Текла]] | + | == Външни връзки == |
| + | |||
| + | * [http://www.capital.bg/light/lica/2016/08/05/2806100_putevoditel_na_galakticheskiia_iljustrator/ Пътеводител на галактическия илюстратор (Текла Алексиева за „Библиотека „Галактика" и фантастиката като свобода)] | ||
| + | * [http://www.capital.bg/light/neshta/2016/08/08/2808029_fotogaleriia_kartinite_i_iljustraciite_na_tekla/ Фотогалерия с нейните илюстрации] | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Носители на награда Гравитон|Алексиева, Текла]] | ||
Текуща версия към 12:25, 23 юли 2019
| Текла Алексиева | |
| художник | |
 | |
| Биографични данни: | |
| Родена на: | 2 ноември 1944 г. |
| Родена в: | София |
Художник: | |
| Стил(ове): | фантастичен хиперреализъм |
Текла Вилхелм Алексиева е художник в книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна. Става известна с оригиналните корици на книгите от Библиотека „Галактика“.
Биография[редактиране]
Родена е на 2 ноември 1944 г. в София. Текла Вилхелм Иванова - бъдеща Алексиева, завършва 34 гимназия (днес в тази сграда е настанено 133 СУ „А.С.Пушкин“)в София, випуск 1962 година. Завършила е ВИИИ „Н. Павлович“, София, катедра Монументално-декоративна живопис, при проф. Гочо Богданов. Работи в областта на живописта, гоблена, монументалната стенопис и илюстрацията. От 1974 г. участва в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина. От теми и тематика, отговаряща на времето и съдържанието на изложбите през 70-те и 80-те години (творбите ѝ „Вела Пеева“, гоблена „От векове за векове“), художничката проявява ярко развитие и афинитет към градската тема и нейното модерно, фотореалистично пресътворяване (живописната композиция „Кръстовище“), което се явява един от първите ѝ силни опити в тази насока. За тази цел Текла Алексиева се ориентира към оригинални визии, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ланшафт.
През 1996 г. Текла Алексиева осъществява проект за пощенска марка с образа на Баба Марта, което според критиката е първият опит да бъде предаден нейният митологичен, а не фолклорен лик - там Баба Марта е показана като вечната булка, с класически надиплени поли, с пищна гръд, с поза на критска богиня от времето на матриархата.
Носител е на награди от изложби на илюстрациите у нас, а през 1985 г. по БНТ е излъчен филм за нея (сценарист и водещ: Стефан Тихчев).
Приноси към фантастиката[редактиране]
Текла Алексиева е позната преди всичко с над 120-те си корици на фантастичната библиотека „Галактика“ на варненското издателство „Георги Бакалов“. В тях тя показва разнообразие, ефектна цветност, внимание към детайла и пространството. Работила е още в оформлението на учебници, експерименталния буквар от 1980 г., книгата на издателство „Кибеа“ „Духовни водачи на България“ (съвместно с художника Буян Филчев и Христо Хаджитанев), календари и др.
За първите ѝ корици член на редколегията казва: „Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“
Освен с поредицата си корици към библиотека „Галактика“, Текла Алексиева е участвала в инициативи на Клубовете по фантастика и прогностика в България и Клуба на художниците-фантасти в България „Васил Иванов“ - изложби на фантастичното изкуство (например през 1985 г. в Пловдив). По време на Фестивала на клубовете по фантастика участва с оригиналите на кориците „Краят на вечността“ на Айзък Азимов и „Дървото на вси светии“ на Рей Бредбъри.
